|
|
| Тема |
 Как България не загуби Пирин и Родопите |
|
| Автор |
cumanich126454 (божидарист) |
|
| Публикувано | 04.10.17 23:06 |
|
|
|
Макар историческата истина около съхраняването на българските граници на Парижката мирна конференция да е широко известна, тя всъщност не е била поставяна - или на мен това не е известно - в по-широк контекст; а това е важно май.
Още преди началото на Парижката сбирка, ръководителят на гръцката делегация Константинос Цалдарис (1884-1970) заявява: "Поправката на гръцко-българската границата е нужна поради стратегически съображения" (посочванията тук и по-долу са по {3}), като под поправка гръцкото правителство има предвид завземането на повече от половината Южна България.
Обичайно е нахалните гръцки искания да предизвикват бурно негодувание у всеки българин - и тогава, и в наши дни, но трябва да сме наясно, че това толкова нелепо гръцко искане е част от много по-мащабна политическа линия, ярко обагрена в абсурден национализъм; едновременно с искането на български земи, гръцката делегация иска и Северен Епир - половин Южна Албания. За мащабността на тази гръцка политическа линия - която впрочем бе продължавана от правителствата в Атина чак до края на хунтата - е показателно едно-единствено изказване на Цалдарис: "Ако за гръцкото национално обединение и кауза е нужно да се бием и в Афганистан [имат се предвид походите на Александър Велики и вероятните остатъци от наследници на неговите войници около съвременната афгано-пакистанска граница], то ние няма да се поколебаем да го направим..." {3; 911}. Ако в днешно Скопие или в някои наши псевдонаучни "експедиции" си мислят, че са първопроходци в афгано-пакистанската тема, то те наистина са твърде закъснели; там, за където са тръгнали, оттам гръцката Мегали идея (в широк смисъл) се връща.
Две новопоявили се в общественото пространство наскоро снимки (вж. след основния текст) от домашен албум в Русия показват нагледно вероятността за успех на гръцките земски искания към България - още по време на предварителните обсъждания в българската комисия гръцките фантазии са слушани от британската делегация разсеяно; както личи, съветските доводи срещу гръцкото безумство се радват обаче на крайно благосклонен интерес.
Е, не минава съвсем без спънки (вж. {2} и особено {1}), но крайният резултат е безкрайно добре известен. В крайна сметка, след обсъждането на земските въпроси, отнасящи се до България, съветският външен министър Вячеслав Молотов убедено обобщава: "Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната."
| |
| |
| 
|
|
