2) Вторият проблем с числеността на армиите е размера на бойното поле. Равнината, където се води битка е приблизително 6 на 4 км или 24 кв. км. В действителност, обаче, войските използват само онази част на полето, разположена западно от р. Ахелой, като хода на битката подсказва, че между началните позиции на армиите и самата река има известно, макар и неголямо разстояние. Всъщност, използваната от двете армии площ се равнява на участък с размери 3 на 3.5 км (10.5 кв. км) Ако в нея бяха събрани 122,000 души, то тогава нямаше да има много място за мърдане, какво остава за сложните маневри, изпълнени от двете армии в хода на битката. С оглед на ограничената площ на бойното поле, двете армии, които се срещат при Ахелой вероятно наброяват не повече от 30-35,000 души общо.

Защо армиите са били толкова „малки“?

Отговорът на това се крие в историческия контекст, потвърден от всички водещи византийски източници, като се почне от Продължителят на Теофан и се стигне до Йоан Скилица. Освен армията, която ромеите организират бързо през лятото на 917 г. (тъй като преди това е трябвало да подпишат мир с арабите в Азия), Византия разчита и на печенежки отряди, които да пресекат Дунав с помощта на флота, воден от Роман Лакапин. Т.е. ромеите не разчитат единствено на силите си в Тракия, но и на нашествие от север...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите