Този сценарий е напълно възможен и трябва да бъде избегнат, защото, въпреки симпатиите ми към Русия, които не крия, най-малко ни трябва на запад някакъв руски, антинатовски анклав, съставен от Сърбия и остатъчен ФИРОМ и в тежка конфронтация с околните натовски държави. Затова със зъби и нокти трябва да подкрепяме настоящата политика на "колективния Запад", който също е под въпрос напоследък за интеграция на Западните Балкани т.е. за някаква форма на опитомяване. Тази форма на опитомяване минава през озаптяването на проруските сили в Сърбия и ФИРОМ, които са проруски дотолкова, доколкото искат да си запазят югонаследството, колкото и да е опоскано. Ако Сърбия признае Косово, нейното влияние и във ФИРОМ ще намалее силно или поне авторитетът й на мъжкарска държава, която не се бои да се опълчи на Големите сили, ще бъде силно разклатен.
От друга страна, една прозападна Сърбия ще се яви в известен смисъл като опасен конкурент на България за определени позиции на Балканите, ще бъде коткана здраво, с цената на дребни отстъпки и сърбите, които по-добре умеят да се търгуват от нас, ще се изтъргуват. Ще се заздрави и оста Белград-Атина- Букурещ, абе сложна картинка, при една проевропейска и пронатовска Сърбия. Така че не знам, честно казано, кой от двата сценария е по-добър за нас. И в двата има опции за известни изгоди, но и за доста проблеми...Интересно е и как ще се преодолеят все по-големите конфликти в ЕС на ниво Вишеградска четворка и Стара Европа, Тръмпова и анти-Тръмпова Америка и т.н. Да не забравяме, че и Китай доста силно е влязъл в Сърбия, поне икономически и да не забравяме муджахидините, които под една или друга форма са се настанили на Балканите, особено в Босна и Косова. За Турция изобщо не ми се отваря темата, че пак ще кажат, че действам по инструкции...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите