Право думаш, Куме!

Идентитет по етимология предполага наличие, с условие за тъждественост на поне още едно, друго нещо, друг субект. С когото да влезеш в единство по смисъла на логически вярна конструкция. Идентичност сама по себе си не съществува, става неприложим алогизъм.
Самостойност... По-може. Ама само до различията и губи смисъл при тъждества, основания и транзитиране. Изключено трето - недоказуемо.

Граматически можеш да структурираш твърдения от типа "македонски цар" и "цар блъгарски" до безкрай. Риторически можеш да ги поднасяш в политически, исторически, собственически и всякакъв контекст.
Дидактически, самото присъствие на тъждеството Самуил, ги прави тъждествени - логически едно смислени.

Проблемът на Белград е, че нямаха гръцки гимназии и Магнаурската школа наблизо да ги научат на тия неща. Не даде Бог и на нас време да им го предадем както подобава. Костенечки още им говореше "да не слизат от гръцкия кораб" ама явно не го разбраха.

Бог, Цар и Отечество биде тъждество и в трите държави на блЪгарите, признато изпървом от гърците - българското "Необходимо зло", различието изключващо трето.

Бидейки тъждество с повардарието, насила не можем се върна откъдето сме излезли.
Само дето днес остава да кажем - Брат, брата не храни, но горко който го няма.
Затова и бидейки едно цяло, първа призна държавата - без мен ти не съществуваш.
Докато ме има мен, ти ще имаш идентичност. Различия търси където щеш - другаде, извън мен.

Редактирано от leyte на 24.07.17 12:24.