Когато търсим опора пред лицето на често пъти необяснимата за нас враждебност от страна на младите македонски поколения, не е лошо да се обръщаме към мъдрите редове на големите покойници. Коста Църнушанов, един от последните мохикани на старото ВМРО, е описал преди 20 г. как са отравяни с десетилетия поколение след поколение в Македония:
“... ефектът от тази политика е налице: душата на младото поколение е в значителна степен зашеметена или дори отровена; то с мъка намира пътя към истината, когато слуша от своите учители една и съща лъжа. Красноречив пример за един резултат от училищната отрова, вливана в детските души, намираме върху страниците на в. “Нова Македония” в отдела за децата, именуван “Колибри”, в броя от 22 април 1970 г. Вестникът съобщава за едно училищно тържество в Крива Паланка в чест на патрона на училището “Йоаким Кърчовски” и помества стихотворение от ученичката Добринка Бучевска от VII отделение под заглавие “Песен за Йоаким Кърчовски”. Макар и написани на хубав, почти книжовен български език, осемте стиха са излъчили една капчица от оная люта противобългарска отрова, получена в училището. Ето тези стихове, документ за едно нечовешко дело:
Знаеме, дека си еден
от първите македонски учители;
беше храбар и не се плашеше
от гърчките и бугарските мачители.
Ти завърши славно, храбро и смело,
а македонските учители го продолжия
твоето дело.
И тъй, на това младо същество е внушено, че още през първите две десетилетия на миналия век в Македония, където се подвизавал първият български писател на новобългарски език Йоаким Кърчовски, е имало български мъчители, които заедно с гърците са изтезавали населението, обаче той — Кърчовски — бил храбър, не се плашел от тях и завършил “славно, храбро и смело" своето дело...
Какво е било това дело момичето не казва; то е само убедено, че е противобългарско... Иначе защо биха го мъчили българите? На него е проповядвано така. Защо? За да не се разколебае, ако един ден му попаднат книгите на Кърчовски и то прочете, че са писани на “простейши язик болгарски". Веднъж отровено и накарано да извърши светотатство срещу чистото име на Кърчовски, то ще бъде безчувствено, когато истината блесне пред него — така, както са безчувствени Конески, Митрев, Ристовски и с-ие пред прекрасно познатата им истина за българската народност в Македония.
Точно така, както крадецът знае, че кражбата е безнравствено дело, но все пак краде...”