Столипиново се различава от останалите етнически гета на България, казва пловдивчанин, който отскоро работи сред ромската общност, най-голямата на Балканския полуостров, със собствен облик и закони. Сред ярките и крещящи сергии ала Капалъ чарши, сред струпаните боклуци по прашните сокаци прескъпи автомобили се разминават с раздрънкани конски каруци. А до брадясалите мъже крачат забулени в летния пек жени.

Бързотечната ислямизация на квартала

през последните няколко години е най-видима точно чрез покритите женски глави...

Няма бурки и никаб като в Пазарджик, тече си тихо, необезпокоявана от никого. Общинският съвет в Пловдив дори не прие превантивното предложение на Патриотичния фронт за забрана на религиозните символи, за да не се настройват един срещу друг етносите, които живеят открай време заедно и в мир под тепетата.

Столипиново общува помежду си на собствен език, смесица от цигански, български и заемки от турския. Тези, които носят официално български имена, пък се назовават помежду си с други...
...
"Наскоро чух едно интересно определение: Майчиният език на тези хора е българският, през последните години се самоопределят като турци, а обществото обаче ги припознава като роми. Допреди няколко години жените не ходеха забулени. Явно много пари се изливат в квартала, щом и за децата се организират екскурзии до Одрин. Много от жените си сложиха забрадките под принудата на мъжете, дори момичетата вече отиват на училище забулени. Техните деца обаче ще са носители на исляма по рождение.

Трето поколение вече не знае български

18-20-годишните имат нужда от преводач. Майките им не говорят български, бабите им също. В домовете им се гледа само турска телевизия, така прихващат лесно и турската лексика", разказва новият ни познайник, пожелал по разбираеми причини анонимност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите