Май ще се наложи да си купиш френското издание на Иширков. За него Христо Силянов пише:
Г. Иширков ни дава в своята книга едно твърде осезателно доказателство за тоя трагикомизъм. Подир 1878 сърбите трябваше усърдно да унищожават всички свои до­тогавашни литературни паметници, в които по един категоричен начин се подчертава от добри сърби българският характер на Македония. Най-красноречиви между тия па­метници са, не ще съмнение, сръбските етнографически карти от първата половина на миналия век. Тях вече почти ги няма и напразно би ги търсил човек в публич­ните каталози на сръбските музеи и библиотеки. И все пак г. Иширков е успял, във време на своите студирания в Берлин и другаде, да открие няколко такива сръбски карти, които и е приложил към книгата си. Такава е сръбската етнографическа карта, приложена към книгата на сръбския историк Димитрий Давидович (1800 –1838) „Исторiя на­рода српског". (Београд, 1848, издание второ, на сръбски държавни разноски). Картата е озаглавена: “Земле у коима пребиваю срблы”. В тия „земи, в които живеят сърби", не влизат ни Македония, ни градовете Ниш и Враня, които авторът счита за земи, населени с българи.