|
Давай постзападно, младежо
• -
• A
• +
09:35 | 22 февруари 2017 | Политика / Автор Пепе Ескобар* / обновено преди 2 минути
Виж 1 снимка
„Постистината“ е новата норма понеже сме в Ерата на извъртането
Сн.: Getty Images/Guliver Photos
•
•
Мюнхенската конференция по сигурността представи по предсказуем начин Запада, който отказва да признае появата на многополюсния световен ред.
Мюнхенската конференция по сигурността може би издаде за какво става още от самото начало чрез своя встъпителен доклад за тридневното събитие, озаглавен „Постистина, постзападът и постредът?“.
„Постистината“ е новата норма понеже сме в Ерата на извъртането. „Постредът“ всъщност означава преоткрит, неовестфалски ред на многополюсност, който закостенялата еднополюсност ще бори до смърт. „Постзападът“ е безсмислена дума, защото Западът не е в криза. Реалният проблем е създаденото на Запад сливане между неолиберализма и „хуманитарния“ империализъм.
Би било безплодно да се очаква западните политически елити да изоставят своето внимателно култивирано отричане на многобройните опустошения, извършени по развиващия се в свят в името на неолиберализма, представен като „либерална демокрация“.
Би било безплодно да се очаква също така западните политически елити да си признаят, че светът след 11 септември 2001 г., конфигуриран от т.нар. от Пентагона „Дълга война“, премина в промяната на режимите в Близкия изток, който отвори постоянно бълваща салафитски джихадизъм Кутия на Пандора.
Най-доброто, което западните политически елити успяха да измислят на своите тайни преговори, които приключиха на 19 февруари бе перла на самосъжалението: „Коментарите на президента на САЩ Доналд Тръмп, че НАТО било излишно, предизвикаха голяма несигурност сред съюзниците на САЩ, особено в Централна и в Източна Европа. ЕС е също под натиск, защото трябва да се справя с Брекзит, изблика на популизъм, бежанската криза, потенциалното завръщане на еврокризата, джихадистки атаки и ревизионистична Русия.
Нека фактите не се месят в скръбта на Запада. Забравете представянето на НАТО каквото всъщност е – военна ос, представляваща всемогъщ водач и шайка васали, установили се като глобален Робокоп. Забравете и за признаването, че единственият обединяващ фактор, който може да обясни затрудненията на Западните елити може да бъде най-доброто плашило – ревизионистична Русия.
Родилните мъки на новия ред
Какво всъщност се случи в Мюнхен? Руският външен министър Сергей Лавров отново обясни очевидното: че сме насред родилните мъки на новия многополюсен свят, който не е под хегемонията на Запада, а е изграден от суверенни държави, следващи международното право, докато уважават свой собствен национален интерес.
Това предполага, що се отнася до фронта САЩ-Русия, „прагматични отношения, взаимно уважение, разбиране на специалната ни отговорност за глобалната стабилност“. Тръмп назова НАТО „излишно“, а Лавров разви концепцията, посочвайки, че НАТО си „остава институция от времето на Студената война“. Самият Лавров представи и неоспоримия аргумент: „ако искане, наречете го постзападен световен ред“.
Ето това е абсолютна анатема за западните политически елити. От там последва отричането на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг: „Целта ни не е да изолираме Русия. Ние не искаме нова Студена война, не искаме нова надпревара във въоръженията и всичко, което правим е премерено и дефанзивно“. Както и войниците разположени в Полша и в трите Балтийски републики е единствено възпиране срещу „по-изявяващата се Русия“. Паралелно с това течеше успокояващото съюзниците европейско турне на вицепрезидента и на министъра на отбраната на САЩ Джеймс Матис и Майк Пенс.
Двамата ентусиазирано приветстваха „трансатлантическите връзки“. Матис описа НАТО като „основа“ на трансатлантическото сътрудничество. Но независимо какво казват те, в сърцето на въпроса остават парите: крайният срок е само една година, за да може съюзниците на САЩ в Европа да повишат военните си разходи от средните за ЕС нива от 1,4% от БВП до 2% . Това се изразява в зашеметяващите 100 млрд. долара повече годишно за група опустошени и без това от бюджетни ограничения европейски държави.
Матис представи неразредената доктрина на Пентагона, когато представи „арката от нестабилност в периферията на НАТО“. И докато сочеше пословичните „непоколебими ангажименти“ на Алианса, Пенс постави ударението, че Вашингтон „ще държи Русия отговорна“ за войните в Украйна и в Сирия. Това бе и кодирано послание от страна на Матис и на Пенс към Вашингтон.
Но най-основното бе това, че не се спомена нито дума за ЕС. Всичко бе за НАТО. Би било интересно какви ли са били мислите на германския канцлер Ангела Меркел, страхуваща се от това, че Тръмп има нескрито предпочитане към популистки, крайно националистични европейски партии.
Нищо чудно и че председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер настоя, че ЕС не трябва да отстъпва пред американските искания. Той знае как последователите на т.нар. „Популистки интернационал“ на европейските крайнодесни групи вече потриват щастливо ръце.
Путин го очакваше
След това имахме комедийна сцена – макар и тя едва ли ще стане тема за ток-шоутата в САЩ, излъчвани късно вечер. Адел Ал Джубейр, външният министър на Саудитска Арабия, страната която е идеологическият калъп на всички прояви на салафитския джихадизъм, описа Иран като „единственият основен спонсор на тероризма по света“.
Саудитската династия вдига врява, че Техеран трябва да бъде наказан. Международната общност трябвало да наложи ясни „червени линии“, както и повече банкови, търговски и пътни ограничения. Белият дом от сърце се съгласява. Великобритания и Франция ще отхвърлят тези „червени линии“, но ще продължат да сключват изгодни сделки за продажба на оръжие на Рияд.
Забележете и (липсващата) гигантска панда в Мюнхен – Китай. Мюнхен може да бъде пренебрегнат като нелиберална и неолиберала говорилня и Пекин шеметно напредва в Европа що се отнася до търговията и инвестициите. ЕС скоро ще признаят Китай като пазарна икономика, както бе потвърдено от германския външен министър Зигмар Габриел, докато Пекин и Лондон си сътрудничат, за да придвижат „глобалните механизми в световната свободна търговия“.
Превод: за ЕС, както и за напускащата го Великобритания, както и за Китай, икономическият протекционизъм не може да донесе печалби за всички.
Преди десет години президентът на Русия Владимир Путин изнесе встъпителната реч на Мюнхенската конференция по сигурността относно опасностите от еднополюсните международни отношения – „почти невъздържаното използване на сила – на военна сила“, както и корелацията между липсата на стабилност и повишаващото се глобално неравенство.
Западните елити, предсказуемо, не слушаха. Всъщност германските корпоративни медии първоначално определиха речта като „Новата студена война“, докато всъщност бе призив да се сложи край, веднъж и завинаги, на студените войни.
Този път Сергей Лавров бе гласът на разума, казвайки на ЕС и на Европа, че те трябва да изоставят завинаги контрапродуктивната гледна точка, според която Западът е срещу останалата част от света.
Отново, предсказуемо, Западните елити не чуват. И после ще се чудят защо толкова много хора с нетърпение приемат „Постзападния“ свят.
*Пепе Ескобар е бразилски журналист, автор на книгите „Глобалистан: Как глобализираният свят се разпада в течна война“, „Обама оправя Глобалистан“ и на „Империя на хаоса“. Превод: Агенция "Фокус"
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
|
С мъка на сърцето
