в един много стар гръцки кодекс на кралската библиотека се чете: “първо беше епископия, след това митрополия”. Но днес е в царство България и е негова столица, днес всички, които живеят в града, са българи и управляват и обслужват сами този град – това им е позволено от турчина, когато превзел гореспоменатия град.

Петър Богдан Бакшев се ползва от източници, които вероятно описват състоянието на нещата преди завземането на тази област от турците. Т. е. непосредствено след разпада на Душановата империя по времето на Вълкашин, Углеш и Марко Кралевич. Формално това е сръбско кралство, но на територията населена с българи и затова летописците си я наричат със старото име България. А между Самуил и Вълкашин има едни 350 год. Наистина столицата на Марко е Прилеп, но пък в Охрид е седалището на Охридската архиепископия, като летописците са приели, че там където е църковното седалище там е и столицата на държавата.