Мисля,че същността е как да се канализира един генетично наследен по-скоро емоционален и възбудим характер,та човек да не се самоизяде или яде прекомерно околните.
Че това умееха повече хора от поколението,родено последните години на ХlХ в първите на ХХ-(баби и дядовци),склонни повече към реализъм и умение да определят на кой свят са и с кого си имат работа,без илюзии,без озлобяване и мрънкане(по възможност).В по-голяма степен от родените около 1930 (родители).
За старовремските работи-като ученик предпочитах да работя през лятото на археологически разкопки,отколкото да бера тютюн,да речем
В последните години ми се случи да изкарам някой лев от рисуване на археологически находки и ми беше интересно да ги държа в ръце.На много от керамиката и особено на желязото,където се рисува всяка люспица ръжда,личи как се е движила ръката на занаятчията.
Преди 30-40 г.ми е било много любопитно да слушам много стари хора за преди1912 и турците.Друго си е от жив свидетел.
Най-старият,бай Яким,роден 1888 в Кратовско,работеше на разкопки до 90-год.възраст.
Една от него:
"Една невеста свекоро я пратил на воденица и рекол:"Оди на коя сакаш,само не на Трикурската!"Она,като ка да са й рекли,та -право там!
"Добър ден,бате,оти ти викат Трикур?""Е,па,невесто,яз ги имам три.Еднийо е за тебе и -нема да ти земем уем за меленьето."Она рекла :"Кам да ги видам!"
А он имал три кьорави джеба на патурите-лево,десно и у средината.Показал го от лево-само преднийо дел,от десно-па така.Докато го мести лево-десно-му се соживил и като го извадил от среднио джеб,он -целио!Невестата рекла:"Е,овой е за мене,най-голем е!"И я свършили работата...
Прибрала се дома-насмеяна,китка на глава...Гледа я свекоро и вика:"Е,снао,ти ,гледам,си била на Трикурската воденица,ама не си ти крива,а яз,яз!..."
На такива масали са се смеяли преди 120 и кусур години.Има много,на които съвременен човек се чуди какво му е смешното.
Редактирано от tuzlija-179435 на 04.12.16 08:34.
|