|
Със сигурност 200-300-400 000 народ, вървящ с Аспарух е могъл добре да преживява и във Влашко и пазен от Дунав, да си прави грабителски рейдове, върху това, което е останало като Византийска власт на Балканите по онова време.
Друга някаква ще да е причината, накарала Аспарух, да мине Дунав.
Предвид постоянната заплаха от хазарски атаки от изток, към 671 г. Аспарух се преселва при устието на р. Дунав.[10] Не може да се предполага някаква първоначална враждебност от страна на Аспарух спрямо Византия на чиито граници се заселил. Преследван от хазарите и чувствайки се от една страна в недостатъчна безопасност в новото си местоживелище, а от друга – слаб поради малобройността на ордата си, той е принуден да търси съюз с византийците. Последвалото преминаване на Дунав става със съгласието на византийското правителство, което определя място за поселението в зоната около устието на Дунав, като възлага на прабългарите охранителни функции. Възползвайки се от критичното положение на Империята в този период, която е подложена на постоянни арабски атаки, Аспарух постепенно започва да разширява владенията си в Малка Скития. Така той по-късно достига до най-тясното място между Дунав и Черно море (днешния Канал Дунав – Черно море), където е спрян от византийско укрепление – земен вал и ров.
Това обстоятелство, както и тревогата от евентуално подчинение и включване на дунавските славяни в нов племенен съюз провокира и похода на император Константин IV Погонат срещу прабългарите през 680 г.[11] Теофан Изповедник ни дава косвени указания за броя на ромейската армия, като пише, че императорът свикал „всички теми“.[1] Точни сведения за броя на ромейската войска липсват, но по това време една имперска полева армия е наброявала между 15,000 и 25,000 души.[2][3][4] От друга страна според късната хроника на Михаил Сирийски от 12 век, армията на Аспарух е наброявала около 10,000 души.[5] На няколко десетки хиляди определят броя на дунавските прабългари професорите Константин Иречек, Юлиян Кулаковски, Александър Бурмов, Всил Златарски, Станчо Ваклинов, Петър Мутафчиев, Димитър Ангелов и др.
През пролетта на 680 г. преди решаващата битка при Онгъла византийска армия се придвижва по суша и море до делтата на Дунав. Виждайки числеността на многобройния противник прабългарската войска се оттегля в укрепление, издигнато на остров Певки.[13] Отдалечеността и откъснатостта на военните действия в периферията на империята води до трудности свързани със снабдяването на византийската армия. От друга страна е налице практическа невъзможност да бъде щурмувано българското укрепление на острова.[14] Започва обсада, но отпътуването на императора към Месемврия, за лечение на подаграта от която страдал, допълнително понижава бойния дух на византийците. Със заминаването на императора се разнесъл слух, че той бяга. Това било достатъчно да накара армията да започне отстъпление. Такива били и инструкциите на императора, за лъжлива маневра с цел да бъде накаран врага да напусне острова, за да го атакуват. В тази обстановка българската армия се възползвала от създалата се психологическа ситуация и неочаквано атакувала превъзхождащата я византийска войска, като ѝ нанесла поражение.
Редактирано от jingiby на 30.11.16 14:46.
|
Re: Първия кмет на Пловдив-тракиец [re: komitaO3126319]
