Организацията на Гюлен с тези училища и стипендиите за бедни ученици може да се сравни единствено с еничарската структура. Обаче далеч от възраждането на някаква османска традиция, според мен това е вид американско обществено иженерство от миналото столетие.

Сега една държава не може да си позволи пълноценна чужда еничарска структура на своята територия. Става въпрос, че тези еничари не са като някой чужд агент тук и там, ами представляват цялостна организация.

След като тази организация е нарочена за опита за преврат или преди това, по-скоро от момента, в който се разбере, че нейната лоялност не може да бъде обърната в полза на държавата (или вече не може да се съвмести с държавните цели по важни тези като кюрдския въпрос), нормално е да последва отстраняване на съдии, ректори, военни, държавни служители, на всички нива, след като те са членове на въпросната структура.

Типичен пример, който ние можем да разберем са законите за лустрация в западните страни (след ВСВ и след края на Студената война).

Организацията на Гюлен е от непартиен тип. Докато примерно Ердоган е на върха на една партийна структура. Така Ердоган ни е много по-познат, отколкото Гюлен. Имаме една партия, имаме един лидер, който може да клони към диктаторство или не толкова, но партията си е партия.

Дали случайно останалите партии в Турция, независимо как са поставени на политическата арена, застанаха на страната на Ердоган по въпроса с преврата. Защото независимо от противоборството, те са организирани като него на базата на партийността, докато Гюлен е нещо радикално различно.

При Гюлен, както казахме имаме едно по-ново инженерство от партийното, и това инженерство се тества за първи път в Турция, освен може би при талибаните (които също би трябвало да са някакви ученици) и да кажем при мормоните (които също си прокарват служителите насам и натам, в сянка и в паралелизъм като при Гюлен).

Но ако това е някаква "протестанско"-подобна структура, която не се основава на партийна организация, а на религиозно-подобен държавен паралелизъм, то ето проблематичен е въпросът по лоялността по "най-големите" държавни въпроси. Защото Ердоган не им е казал, нямате право да съществувате изобщо като такава структура, но вероятно им е казал, че по най-важните въпроси не могат да имат друго становище. Но пък от друга гледна точка, сигурно и католическата църква се е чувствала така по отношение на протестантите. И като резултат виждаме, че общо взето католиците си имат едни държави, а протестантите други и отново се е оказало, че по най-големите въпроси на "държавност" на дадено място не може да има разделение и противотеза.