На моят буквар грееха ликовете на Сталин и Димитров (може би най-образованите хора по онова време).
1989 година ме изненада. Не с оставката на ТЖ. Със събарянето на Берлинската стена.
Та как аз започнах да се съмнявам в доктрините?
Както вече съм докладвал през 1963 година живеех в СССР. Мрънках на баща ми и вместо обикновеното: Може, но друг път, той ми купи магнетофон. Цели 180 рубли беше, лампов, Яузя 5. Освен това там, в СССР, купихме и един транзисторен радиоприемник, Атмосфера се казваше. Размерите му бяха като на тостер.
Та колко свободно време съм имал, но явно съм имал, и записах (на средни вълни) Битълс от радио Виена.
Може да се каже, че съм битълсман. Ако нещо внесе съмнения в моята душа - това бяха те.
И после животът ми мо подкрепи, че: Я такой другой страной не знаю, где так вольно дышит человек.. е малко пресилено.
Когато за първи път посетих Красная площадь, впечатленията ми бяха, че това е нещо вечно.
Но на този свят няма вечни неща, дори от погледа на един простосмъртен.