Това отдавна се знаеше — каза му из пътя школникът. — Ще ни преместят в Унгария. Там се формират бойни батальони, войниците ще се упражняват в бойна стрелба, ще се посбият с унгарците, а след това вече ние весело ще заминем за Карпатите. Тук пък в Будейовице ще дойдат на гарнизон маджари и така ще се получи смешение на расите. Има една теория, според която най-доброто средство против дегенерацията е изнасилването на момичета от други народности. Така са постъпвали шведите и испанците през Тридесетгодишната война, французите през времето на Наполеон, а сега пък в Будейовицкия край по същия начин ще постъпят и маджарите и това няма да бъде свързано с грубо насилничество. С течение на времето хората свикват с всичко. Това ще бъде просто една обикновена размяна. Чешкият войник ще се наспи с маджарското момиче. Бедната чешка девойка ще приласкае маджарския хонвед и след столетия антрополозите ще направят странното и изненадващо откритие, че у хората по бреговете на Малша са се появили изпъкнали скули.
— С това кръстосване — отбеляза Швейк — работата изобщо е много интересна. В Прага има един келнер негър на име Кристиян. Баща му бил абисински крал и дошъл с един цирк на остров Щванице в Прага. В него се влюбила една учителка, която пишела стихотворения за различни овчарчета и горски поточета и ги печатала в „Лада“[1]. Тя отишла в хотела и както е казано в светото писание, прелюбодействувала с него, а после много се учудила, когато ѝ се родило съвсем бяло момченце. Хубаво, ама след две седмици момченцето започнало да става кафяво. Все по-кафяво и по-кафяво, а след месец започнало да почернява. Като станало на половин година, то било черно като дядо си, абисинския крал. Тя го занесла в клиниката за кожни болести, та дано го обезцветят по някакъв начин, но там ѝ казали, че това си е истинска арабска черна кожа и че няма какво да се прави. Учителката се побъркала и започнала да пише писма до разни списания да ѝ препоръчат нещо против негри. Откарали я в Катеринките[2], а арабчето дали в сиропиталище, където то разсмивало всички. След туй арабчето се изучило за келнер и аз го помня, ходеше да танцува по нощните заведения. Днес от него с голям успех се раждат чешки мулати, които не са вече така черни като баща си. Един медик обаче, който ходеше в „Чашата“, ни разправи веднъж, че то не било толкова просто. Такъв мелез раждал пак мелези, които не могли да се различат от белите хора. Но изведнъж в някое поколение можело да се появи пак негър. Можете ли да си представите такова нещастие. Оженвате се вие за някаква госпожица. Съвсем бяла е, мизерницата ѝ с мизерница, а изведнъж ви роди негър. И ако преди девет месеца е била без вас на борби във вариетето, в които е участвувал и негър, аз мисля, че това все пак няма да ви дава мира.
— Случаят с вашия негър Кристиян — каза школникът — трябва да се разгледа и от военно гледище. Да предположим, че тоя негър го мобилизират. Той е пражанин, значи, ще попадне в двайсет и осми полк. Вие нали сте чули, че двайсет и осми полк мина на руска страна? Колко учудени са щели да останат русите, ако бяха пленили и негъра Кристиян? Руските вестници сигурно щяха да пишат, че Австрия е подкарала на война и колониалните си войски, дето ги няма, че Австрия е пристъпила вече към използуване и на негърските си резерви.
— Та нали разправяха — подхвърли Швейк, — че Австрия имала колонии, някъде на север. Някаква си там земя на император Франц Йосиф…
— Оставете това, момчета — каза един войник от конвоя, — да се говори днес за някаква си там земя на император Франц Йосиф, е много непредпазливо. Недейте назовава никого и ще направите най-добре…
— Но погледнете на картата — намеси се школникът — и ще видите, че наистина съществува земя на нашия най-милостив монарх император Франц Йосиф. Според статистиката на нея има само лед, който се изнася оттам с ледоразбивачи, собственост на пражките ледопроизводителни заводи. Тая ледена индустрия е високо ценена и уважавана даже и в чужбина, понеже предприятието с доходно, но опасно. Най-голямата опасност съществува при транспортирането на леда от земята на император Франц Йосиф през полярния кръг. Можете ли да си представите?
Войникът от конвоя измърмори нещо неясно, а кандидат-подофицерът, който водеше конвоя, се приближи и заслуша школника, който важно продължи лекцията си:
— Тая единствена австрийска колония може да запаси с лед цяла Европа и има първостепенно икономическо значение, Колонизацията, разбира се, напредва бавно, понеже колонисти, от една страна, не се явяват, а от друга — измръзват. Но независимо от това чрез нормализиране на климатическите условия, от което са заинтересувани министерството на търговията и министерството на външните работа, има надежда да бъдат рационално използувани големите ледени площи. С обзавеждането на няколко хотела ще бъдат привлечени маса туристи. Естествено ще бъде нужно да се прокарат удобни туристически пътеки и пътища между ледените планини и да се нарисуват върху ледените блокове туристически знаци. Единствената пречка тук са ескимосите, които спъват работата на нашите органи…
— Интересни хора, не искат да учат немски — продължи школникът. През това време кандидат-подофицерът с интерес го слушаше. Той беше деен човек (като цивилен бил ратай), простак и грубиян, мозъкът му попиваше всичко, от което нямаше понятие, и идеалът му беше да служи за „чорба“.
— Министерството на просветата, господин кандидат-подофицер, с цената на големи средства и жертви изгради за тях училища — през време на строежа измръзнаха пет души архитекти…
— Зидарите се спасили — прекъсна го Швейк, — защото се стоплили с лулите си.
— Не всички — каза школникът, — с двама от тях се случило нещастие, те просто забравили да смучат и лулите им угаснали. Трябвало да ги погребат в ледовете. Накрая все пак училището било изградено от ледени тухли и железобетон, материали, които великолепно се комбинират. С дървения материал обаче, взет от търговските кораби, които били сковани от ледовете, ескимосите запалили огън около училището и постигнали целта си. Ледът, върху който било изградено училището, се стопил и цялото училище заедно с директора и с представителя на правителството, който на следния ден трябвало да присъствува при освещаване на училището, потънало в морето. Могло да се чуе само как представителят на властта, вече потънал до гуша във водата, извикал: „Gott strafe England!“[3]. Сега навярно ще изпратят войска, за да усмири ескимосите. Разбира се, войната с тях ще бъде трудна. Най-големи поражения ще нанасят на войските ни опитомените бели мечки.