Първите европейски населници по Северна Америка са били българи, и топононимите до днес носят българските си корени. Алабаламосвачите, от там Алабама. Индианският вожд, прочут с кензане, от където Кензащ, опростено на Кензас, с лайната прекарвани през Кара-лайна до океана, от където Каролина (до днес произнасяно по старобългарски "Каралайна"), и разни юнаци дето се престрували че Те-не-виждат, от където "виждат" превърнато на английското "сий", та Тенесий. Ония които не ги бръснели за слива са още в Небраска. Разни идиоти хукнали на майната си, още са в Мейн, писано с латиници от старобългарското Майне.

За изгорелия от слънцето член на Бай Сандьо Пиперо още се споменува чрез Червена Пръчка (Батон Рууж, на френски), в Люизияна; индианците за пръв път тогава видяли изгорял до червено от слънчасване европейски член... Всяка от трите думи, съставящи Бай Сандьо Пиперо, е широко разпространена по крайбрежието на Мексиканския Залив: и "бай", и "санд пипер", и прочие.

По Тексас е пълно с географски имена с български корени: Копане поток (към Корпус Кристи), Една, Аце (произнасят го Ейс, но си го пишат по български Аце), Устан, установили се, днес Хюстон, но още произнасян от местните "устан"...

За Аце-то току българите от окупирана юго-западна България рипнали да си го имат за македонско поселище, и може да е; не се знае.