Днес по обяд се върнах от Берлин. Посетих моя бивш съквартирант от следването, който е чист германец и след дълго странстване по света отвори архитектурно бюро в града заедно с чуждестранната си съпруга. Сигурно вече си викаш "сега да не ми кажеш само, че живее в Кройцберг". Отговорът е, не само живее, но и бизнесът му е там. Както сигурно много от нас са слушали от новините, допреди 5 години кварталът имаше реноме на турското гето и средната класа се изнасяше от там. В резултат на това наемите се сринали. Моят приятел взема етаж от бивша фабрика и заедно с още две други архитектурни студия и си делят наема. Пространствата вътре не са разделени със стени. Едната маса с компютър е на фирмата А, съседната е на Б и отсреща са тези на В. Единият макет е на едната фирма, следващият - на другата. Хем работят различни неща, хем обменят, а сигурно и "крадат" идеи. За конкуренция не става дума, защото печелят конкурси по цял свят. Някои от нещата сигурно се виждат и у нас, защото разбрах, че не точно това бюро, но едно от същата сграда прави интериора на магазините на една от големите вериги.

Преди 10 години в Кройцберг започват да се местят и други такива ателиета, но в един момент на работещите в тях младежи им се раждат деца. Трябва да търсят по-широки квартири, старите студентски не стават. И къде, къде, тук скъпо, там скъпо.....Ами, наблизо най-добре. Резултатът - удвояване до утрояване на наемите, кварталът от неоспоримо най-евтин се е превърнал в третия най-скъп в целия високозастроен ареал.

Стана обяд и моят познат ме пита, какво предпочитам от възможностите наоколо: немска кръчма, турски ресторант, гръцки, арабски, италиански, индонезийски, тайландски, уругвайски, вегетариански, вегански...Отказах се сам да избирам, оставих да ми препоръча. И той къде ме заведе - в бивата тоалетна на градската железница, паметник на културата в югендстил, една група чернокожи тип Боб Марли правят хамбургери. Опашката - 50 човека, само германци в обедна почивка. Чакали сме 25 минути, да ни дойде редът.

Вечерта бях по търговски дела, среща на корабче по Шпрее. Градът е дръпнал невероятно. Той винаги е бил симпатичен, но междувременно се е доближил до категорията "ослепителен".

Единствената драскотина по фасадата е прочутото ново летище - германският еквивалент на Белене и Цанков камък. 6 милиарда евро закопани до момента и още не могат да го пуснат. Самолетите от България кацат на старото западноберлинско Темпелхоф, което всяка година се налага да го разширяват със сглобяеми бараки, поради отсъствието на новото.

Редактирано от tigarot на 19.09.15 18:53.