|
Проблемът с емигрантите в Европа е в това, че това са хора изключително разнородни етнически, религиозно и цивилизационно. Т.е. във всяко генерализиране има много грешка.
От това, което съм прочел из пресата като статии, интервюта и мнения оставам с впечатлението, че все пак емигрантите могат да бъдатт разделени на няколко групи:
1. Групата на средната класа - хора, които грубо казано нещо като арабски вариант на нашия "елит" от жълтите павета. Те са нахални, агресивни, чупят, тръшкат, имат айфони и пари за каналджии. Идват от общества, където тяхното място в хранилната пирамида е близо до върха и си мислят, че света им е длъжен с нещо. В маймунските общества, от които идват, наистина се смята, че останалите са им длъжни с нещо. Това, съчетано с факта, че са платили по $10000 за да влязат в Европа, ги прави аргесивни - те си мислят, че са си купили билет за Европа и буйстват, че не ги пускат там. Ако някой не е виждал какво прави арабин, който е платил, а не е получил - може да гледа репортажите от Унгария.
В момента те са най-многобройните сред емигрантите. Уви най-подходящи за Западна Европа. Такива хора, колкото и да са арогантни, нямат други политически или религиозни тежнения, освен нарцистичната си самовлюбеност. Ако останат в Европа, поколението което създават, е малобройно и освен това се разтваря лесно в западноевропейските общества, защото образованието му не е пречка. Дори децата на имамите сред тях се сливат със западноевропейските. На един такъв ливански имам дъщеря му например стана стриптизьорка в Лондон и го разнасяха по вестниците. Можете да ги познаете в Европа по това, че те отварят магазини, правят фирми (при арабите се смята, че за да отвориш фирма, трябва да си от еди какъв си сой), имами са или тартори на престъпни банди.
2. Групата на бедняците. Те са кротки, задоволяват се с каквото получат и не буйстват. В сегашния поток са малцинство, но през 60те и 70те са били абсолютно мнозинство. Те нямат никакво образование и работят нископлатени професии. Те не създават пробелми, но уви са най-трудно интегрируеми. Много често това са хора от репресирани малцинства в държавите си, привикнали на капсулиране, нямащи култура да образоват децата си, нямащи желание да заемат някаква позиция в Западна Европа. Можете да ги познаете по това, че те бачкат за хората от първата група или на нископлатена позиция в някоя европейска фирма. Те са най-опасни, защото техните деца стават терористи, крадци и други престъпници. Огромното мнозинство на тези, които заминават да се бият за Ислямска държава, са именно второ поколение арабски бедняци. И родители и деца са трудноотличими от нашите цигани по махалите.
3. Образовани хора, избягали заради репресии - абсолютно малцинство, не си заслужава коментирането. Все пак да отбележа, че още преди второто поколение, те вече са интегрирани в Западна Европа.
4. Провокатори. Те са най-разнообразни, често са агенти на арабски тайни служби или други организации. Целите са им различни - по-рядко създаване на терористични клетки, по-често манипулации на местното маймун за политически цели. Да му се каже за кого да гласува, да му се направи джамия и мюсюлманско училище за децата му, за да не забрави откъде е дошъл и т.н. В Западна Европа три мюсюлмански държави са най-активни в строенето на джамии - Саудитска Арабия, Мароко и Турция. И трите гледат на това като на елемент за политическо влияние сред местните мюсюлмани. Затова всяка пречи на другата да направи джамия тук или там, а гледа да построи своя. За тази цел са нужни хора, които да бутат подкупи, да организират стачки за/против нещо си - ето това са провокаторите, за които говоря.
По-голямата част от имамите са именно от групата на провокаторите. Те са хора, които са на заплата в Турция, Саудитска Арабия, Мароко или някоя ислямска фондация. Понеже в Западна Европа няма доминантна ислямска секта всеки от тях, гледа да вкара колкото се може повече в неговата собствена. Ако уахабит се опита да зарибява турците в Турция да станат уахабити, веднага ще го тикнат в затвора. Ако шиит пробва нещо подобно в С.Арабия - още по-зле ще го отнесе. Но в ЮК няма ограничения шиит да зарибява сунити или уахабит да зарибява турци. Затова е голямото надцакване кой къде ще строи джамия. Това ежене и противопоставяне може да спре единствено ако провокаторите от някоя държава успеят да обърнат мнозинството в тяхната вяра или ако трите държави решат, че вместо конкуренти са съюзници за нещо си. Това са единствените вариант мюсюлманите в З.Европа да бъдат обединени за някаква обща кауза.
Откъде идва когнитивния дисонанс у източноевропееца, гледайки събитията в Западна Европа?
Западноевропейците, гледайки нещата отблизо, виждат че тамошните мюсюлмани са изключитено фрагментирани, живеещи в изолирани групи по етнически или религиозен принцип. Те няма да са обединят за обща кауза, дори релгиозна, просто защото религиозните им различия са прекалено големи и антагонистични. Напълно са в състояние обаче да постигнат мини-кауза, като например да разбият някой магазин за алкохол в арабски квартал, за да го изгонят оттам или да направят размирици в друг квартал и да грабят телевизори и телефони от складовете. Дори да станат мнозинство в някое село, няма да направят друго, освен да го превърнат в катун, както много цигански села в България. По-склонни са към престъпност, отколкото местните, но полицията в З.Европа не е българската и пипа здраво. Поради тези причини едва 5-10% от западноевропейците смятат тамошните мюсюлмани за реална заплаха, не защото са "слепи" или "тъпи". Обратното - много по-големи реалисти са от нас. Това, което считат за реална заплаха, са терористите сред мюсюлманите.
Какво може да се очаква в дългосрочен план при масирана емиграция в Европа и застаряващо население?
Най-вероятния сценарий са Западноевропейски Израел-и. Консервативни и националистически партии ще са взели властта и ще третират мюсюлманите като палестинци в Западния Бряг. Ще има западноевропейски Хамаз-и и Хизбули, но като цяло положението ще е разделено общество, в което всеки си живее собствения живот.
В по-малко вероятния сценарий западноевропейските държави ще заприличат на България - населението е съсредоточено в градовете, неинтегрираните мюсюлмани са в гета или по селата. В зависимост от кой клан, са селото може да е процъфтяващо или с шариат в него (по нашите цигански села законът е Мешерето, не се съмнявайте). Някои ще правят набези като нашите цигани, други ще се цивилизоват и отрекат от тях, но като цяло положението ще е съвсем познато на нас.
В почти невероятния сценарий мюсюлманите ще започнат да се прибират по родините си. Това е възможно само при драстично подобряване на живота там, което засега се е случило само веднъж - в Турция. От 2007 емиграцията от Турция към Германия е отрицателна - пристигащите турци са по-малко от заминаващите си.
Така ги виждам аз нещата.
Редактирано от croesus на 19.09.15 03:52.
|
Един анализ на настоящите събития
