не са само в Новия свят, а и в Европа, която не е толкова далеч. Отделно в Европа асимилацията не става толкова лесно, заради твърдата хомогенност на европейските нации. Примери за това че емигрантите не се откъсват тотално от корените си има много и зависи най-вече от семейството и комуните. Български общества в чужбина има, макар и не толкова силни като гърци, югота, турци и прочие.
Дори и само първото поколение емигранти да вземем, те имат още няколко години пред себе си, така че при желание на държавата (именно чрез улеснени процедури за участие на избори и т.н.) могат да имат влияние.

Отделно съм сигурен, че поне половината биха се върнали ако се зададе поне средносрочен курс към нормализиране на нещата. Не са много нещата, които са от първа необходимост - сигурност за лица и имущество и законност, здравеопазване, образование за децата. От нормализиране при първите точки много неща в обществения живот ще се променят към добро със сигурност. Много са факторите, но всеобщото чувство за безнаказаност е един огромен препъникамък.