Говориш с жив участник в процеса. Износ на работна ръка значи, да изкараш хората в чужбина, да си направиш една агенция за почасов труд и да почнеш да ги преотдаваш.

Специално по тази спогодба нямаше никакъв шанс за такова нещо. Трябваше да спечелиш обект или подобект, най-често като подизпълнител на немска фирма. Предполагам, че ти е ясно, че в 1992 г. българска фирма няма как да пробие с върхови технологии в Германия. Естествено, че ставаше въпрос за евтин труд. Но това не пречеше 80% от фирмите да се провалят, шефовете да си бият камшика и да зарежат работниците по фургоните без пари да се приберат. След което полицията да ги открие неяли от 5 дена и да ги екстрадира, да набута собствениците в черната листа за визи, а те да ходят да си сменят имената по съдебен ред, за да си извадят нови паспорти и да повторят номера. Плевнелиев поне не се е разписал с подобни постижения.