отново идеализам, отново вяра...

напълно съм съгласен със казаното от теб и като наблюдавам какво всичко се случи от официялна страна във България, трудно ми е да вярвам в идеалите на един римски или данито на пример.

Ако запада изкаше да ни възнагради или купи истински нашето доверие можеше да го направи още по времето на Любчо без да разиграва албанския кон във Македония. Уви това не стана.

А днешната геоплотика също не го позволява. Антиевропейските мечти във Македония могът да получат яко захранване от Сърбия което пък ще допринесе за възобновяване на сръбското влияние във Македония, особено ако във хода на каквито и да са промени се заиграе на албанската карта във Македония.

Всъшност нито запада нито даже във България осъзнават, че национално ориентирания Македонец е по-готов да заплюе и Европа и България когато почуства албанския дъх във вратът си, отколкото да почуства Македония предадена, разграбена, разделена. Още повече когато във България се заговори за някакво традиционно българо-албанско приятелство, договаряне и прочее.

Ако забелязваш албанците се държат подозрително тихи във настоящата криза, като че ли не ги интересува кой властва над Македонците. Всъшност точат зъби как да възоглавят власта и предрешат европейската интеграция на Македония.

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.