Ако приемем, че данните от тези проучвания са верни, тъй като аз изпитвам голямо недоверие към българската социология и към социологията изобщо /отдавна инструментализирана като част от политиката за "промиване на мозъци"/, то става ясно, че сред българите се е задълбочило разделението относно позицията към ЕС. У мнозина симпатиите към Русия и нейните проекти са резултат от лични и групови разочарования от ЕС, САЩ и Запада като цяло. Друга част от българското общество се е интегрирала успешно в новите условия и по никакъв начин не иска промяна на това статукво. Типичен пример сме аз и синът ми. Аз смятам, че Западът употреби и употребява Източна Европа, а синът ми, който е роден през 1989 г. се чувства доста добре в тази конюнктура. Наясно е, че се опитват да го третират тук и там като второ качество, но умее да се справя с тази ситуация, която за него е даденост. Тоест, по-младите, които не са имали илюзиите на по-старото поколение в една или друга посока, са напълно рационални и оценяват и плюсовете и минусите на настоящата ситуация без особени сантименти. Това ми обяснява и негативното отношение към руската политика. Повечето от тях не знаят руски език, въобще не си дават труда да следят и "Раша Тудей" и в голямата си част споделят мнението, че Русия е виновна за настъпилата криза, тъй като това е и доминиращата линия в медиите, наши и чужди /англоезични и др./. Впрочем, в Татарстан ми казаха, че подобен поколенчески проблем има и в самата Русия, а също между руските граждани от диаспората и техните роднини в Русия. Българите явно са се адаптирали вече към новата си роля в ЕС и просто не желаят нови пертурбации в нови конфигурации.
Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...\\\\\\\\\\\\\\\".
|