|
Варна: Дългата сянка на миналото
Градът западаше години наред и връщането му като център на ръст ще отнеме доста време
Варна изостана значително от Бургас при усвояването на евросредства
Преди година рапърът Мишо Шамара емигрира в Съединените щати - предпочете да кара камиона на свой приятел в Чикаго. Така Варна символично скъса с миналото, но остана и без самоиронията, с която лекуваше депресията си на голям град неудачник, който всички сочат с пръст.
А в миналото Варна има какво да остави. По данни на Института за пазарна икономика, обявени преди последните редовни избори за местна власт през 2011 г., администрацията на тогавашния кмет Кирил Йорданов беше пречка пред бизнеса и развитието на града. Показателите, отразени в проучване на института от този период, показваха, че общината заема едва десето място в страната по качество на бизнес средата. Така "морската столица" се оказа изпреварена от градове като Габрово, Враца, Ботевград, Добрич, Стара Загора, Монтана и Бургас.
Сега, четири години по-късно,
анализите на института не звучат така отчайващо
Според тях пазарът на труда във Варна за първи път бележи обрат, като през т.г. безработицата и заетостта почти са достигнали средните стойности за страната. По данни на Националния статистически институт през 2014г. коефициентът на безработицата в областта е била 12.6%. За Пловдивска и Бургаска област тези стойности са съответно 13.1% и 11%.
Чуждестранните инвестиции в нефинансовия сектор във Варненска област през 2012 г. са 3105 евро на глава от населението. В същото време средногодишният доход на лице от домакинство за 2013 г. е бил 4912 лв. срещу 4514 в Пловдив и 4234 в Бургас.
Въпреки цитираните данни обаче според варненци, а и според представителите на бизнеса, "светлината в края на тунела" е все още твърде далече.
"След смените в общинската администрация и назначаването на нов главен архитект на града сроковете за издаване на строителни разрешения се движат няколко пъти по-бързо, отколкото преди две-три години, казва Пламен Андреев, управител на "Планекс холдинг". Причина за това вероятно е и намалелият обем на строителството след 2008 г. Но в същото време реформите в местната администрация изостават и това е едно от най-големите предизвикателства пред кмета на града."
Една от най-сериозните критики към общинската администрация във Варна продължава да бъде работата й в сферата на обществените поръчки. В средата на 2013 г. Агенцията за Държавна финансова инспекция публикува доклад от одитна проверка, извършена в последната година от работата на бившия кмет на града Кирил Йорданов. Наред с описаните примери за очевидно пилеене на публичен ресурс, съмненията за измами и корупция, на остра критика в него бяха подложени договорите, сключени за поддръжка на общинската инфраструктура. Те бяха обявени за противоречащи на Закона за обществените поръчки, тъй като легитимираха
монополното право на отделни компании
да работят в различни части на града до 2016 г. Според един от най-фрапиращите примери, посочени в доклада, разликите в цените, предложени от монополистите за еднакви дейности се различават до 1600 пъти. Въпреки това категорични препоръки за прекратяване на тези договори не бяха направени. Така се стигна до парадокса, на същите компании през миналата и тази година да бъдат възложени дейности, финансирани със средства от държавния и общинския бюджет, както и със средства по различни оперативни програми. Тяхната стойност до момента надхвърля 60 млн. лв.
В най-общ план "монополът" е големият премълчан, но ясен проблем на Варна. Именно монополизирането на икономиката, на политиката, започнало още в края на 90-те години, стана причина за неочаквания взрив на недоволството от начина на живот в града през зимата на 2013 г. Тогава по данни на полицията по улиците на Варна излязоха повече от 30 хил. души.
"Градът страда от безпорядъка, превърнал се в негова основна характеристика, обобщава Васил Даскалов, един от създателите на центъра за съвременно изкуство "Кънтемпорари спейс" във Варна. За четирите мандата на бившия варненски кмет Кирил Йорданов градът се оказа в плен на монополите – икономически, политически, творчески..., казва той. Изчезна конкуренцията, а оттам и възможността за реализация на нови идеи, на модерно мислене. Варна изгуби творческия си потенциал, хората, които го носеха, емигрираха – в София, в чужбина."
Особено болезнен е контрастът с Бургас. Към края на 2013 г. стойността на изплатените суми по договори на Варна като бенефициент по оперативните програми е 357 лв. на човек, или малко под средното ниво за страната. Тази сума е приблизително еднаква с полученото по оперативни програми в Пловдив (305 лв. на глава от населението), но близо три пъти по-малка от тази в Бургас (835 лв.). "Макар че Бургас все още трудно може да се съизмерва с Варна, там заради близките си контакти с правителството общинската администрация успя да привлече солидно по обем европейско финансиране. Това се отрази чувствително не само на строителството, но и на бизнес климата в общината като цяло, казва Пламен Андреев. Затова след 2011 г. и особено през 2013 г., когато частичните избори за кмет във Варна бяха спечелени от кандидата на ГЕРБ, вече няма оправдание за това градът да не е сред приоритетите на правителството", смята той. Държавата е възприемана като големия длъжник на Варна. Заради "обърнатия й гръб" през последните години сериозно страда и туризмът по Северното Черноморие, твърдят представителите на браншовите организации в сектора.
Според туристическия бизнес инвестициите в инфраструктура по Южното Черноморие, направени в периода 2009 – 2013 г., по време на първото правителство на ГЕРБ, са довели до
видимо "дискриминиране" на Варна
В резултат на това е пострадал не само градът, но и развитието на "Златни пясъци" като един от елитните курорти в страната. "Проблемът с лошите транспортни връзки и непрестанното повтаряне, че липсата на магистрала отдалечава Варна от вътрешността на страната е малко преувеличен, отговаря задочно Мариета Чакърова, управител на дружеството за озеленяване и консултантски услуги "Свемар". Истината е, че Варна беше сред най-тежко пострадалите общини от икономическата криза. Администрацията на бившия кмет на града Кирил Йорданов не направи нищо, за да смекчи удара. Мерките, предприети тогава, бяха формални, за отбиване на номера", твърди тя.
Чакърова е на мнение, че тежък проблем на Варна е липсата на връзка между академичния потенциал на града и бизнеса. "Петте университета би трябвало да са "инкубатор" за иновации, база за развитие на високотехнологични производства, но нищо подобно не се случва, казва тя. Бизнесът в общината е ориентиран основно в сферата на услугите. Липсва базата, която създава реален продукт и работни места." Тя смята, че едно от възможните обяснения за това е в
липсата на свободни терени в общината
за развитие на нови индустриални зони. "В това отношение Пловдив има сериозно предимство", казва тя.
Венцислав Танчев е управител на туроператорската компания "Сънтурс" и собственик на луксозен бизнес хотел във централната част на Варна. За шеста поредна година той води българската класация на Trip Advisor в категорията си. Дружеството, управляващо хотела, е и сред редовните спонсори на най-престижните културни събития в града. "Преди няколко години мои приятели, които се занимават с организирането на фестивали за съвременен танц, архитектура и дизайн в Пловдив ми подхвърлиха идеята да открия "копие" на варненския си хотел в Пловдив, разказва той. Изпратих писмо с намерения до общинската администрация там и
не повярвах на очите си
когато още на следващия ден получих личен мейл от заместник-кмета на града. Той съдържаше пълен списък с общинските терени, подходящи за реализацията на идеята ми".
Втората изненада, която донася на Танчев контактът му с общинската администрация в Пловдив, е, че освен първия списък той получава и втори, с подобни, но вече частни терени, предлагани от агенциите за недвижими имоти в града. "Звучи невероятно, но по-късно в личните ми разговори с представители на общината в Пловдив ясно ми беше заявено, че за тях няма значение какъв терен ще избера за хотела си – частен или общински. Важното беше идеята да бъде реализирана."
Танчев признава, че не е имал повод за подобен контакт с администрацията на сегашния варненски кмет Иван Портних, тъй като още в последните години от управлението на предшественика му Кирил Йорданов е спрял да мисли за други проекти в града. "Демотивиращо е усещането, че всички усилия за повече качество, за създаването на стойност във Варна потъват като в черна дупка. Застоят, който продължи прекалено дълго, се отрази фатално не само на бизнеса, казва той.
Промени се манталитетът на хората
и това е най-лошото!"
С "ниския хоризонт" пред града Венцислав Танчев обяснява и провала на Варненската кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. Същото мнение споделят и хората, заети пряко с реализацията на културни проекти във Варна.
"Градът започна да губи преднината си веднага след 1990 г., казва театралният режисьор Елица Матеева. Тогава заминах за София и се върнах десет години по-късно. Заварих пълен погром в бизнеса, в социалната сфера, в работата на общинската администрация и отношението към околна среда." Според Матеева главната причина за това е отнетата мотивация за спазване на правилата. "Това демотивира гражданите, отнема енергията им, казва Матеева. Хората, които управляват града, демонстрират пълна липса на визия за бъдещето. Дефицитът на идеи е заразен – той тръгва от върха на пирамидата и стига до основата й."
На въпроса кой е виновен художникът Димитър Трайчев отговаря: "Общинският съвет и местната администрация се отказаха от диалога с гражданите."
"Колко време е нужно оттук нататък, за да се съвземе Варна ли? Петнайсет, двайсет години – не по-малко, е песимистичната прогноза на проф. Владимир Иванов, преподавател по във факултета по "Изкуство, култура и масови комуникации" на Варненския свободен университет. И то само при условие, че се намерят читави хора, които да обърнат кормилото на града. Защото
България отдавна е "пирамидална република"
в която столицата закономерно е станала "държава в държавата", нехаеща за бъдещето на провинцията".
За Димитър Трайчев решенията имат по-ясни очертания, но хоризонтът на видимата промяна продължава да е далече: "Местният бизнес има нужда от процедура по "избелване" твърди той. Това означава преди всичко прозрачност в харченето на публичните средства, но не само "по процедура"! Трябват разумни политически решения, основани на качествена експертиза и образование!".
След петнайсет години застой, отнета перспектива и изгубено самочувствие темата за това кой е виновен във Варна трудно ражда дебат. На 6 март 2013 г. бившият кмет Кирил Йорданов прекрати преждевременно четвъртия си пореден мандат. Подаде оставка, напусна града и като много от съгражданите си избра да живее в София. За спомен от протестите, довели до оставката му, недалече от централния вход на варненското кметство остана една пуста вишка на плажен спасител – защото "делото на давещия се" отдавна е негов личен проблем.
http://www.capital.bg/politika_i_iko...p=1#storystart
Нови правила, но същата игра.
|
Re: Новите заводи на България. Реиндустриализация IV [re: 123456789rimlianin65]
