Пиша аз, йерей Петър, да се знае какво беше във времето когато бях поп в село Мирково, с поп Стоян заедно държахме село Мирково при злочестивия цар султан Мехмед1, бог да го убие и порази, че той разсипа християнската вяра, и велики църкви, и велики градове ...2

... [раз]бяга се честитата земя Загорска. Та пак се яви знаме от запад, та дойде до сред земята от Беч3, от Будим4, от Янек5, дори от Златна ябълка6. Та се провървиха турци и презморци, татари и каталани, и хинди и минди, и опашатата вяра. Та ги дигна цар Мехмед на война и сам тръгна и Кара Кехая7 му бе везир8, та тръ[гнаха]...9

Тази година изгина турската войска, изби ги алеманската10 войска; едва избягаха цар Мехмед и Кара Кехая назад. И да се знае, който чете да види, че беше от бога, че даде бог жито скъпо, сирене скъпо...11

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите