Години наред се мъчех да разбера идеите и политиката на Иван Михайлов. Защо е изострил до такава крайност противоборството с лявото крило? Откъде тази безкомпромисност и на моменти жестокост в борбите? Така и не го разбирах и често си мислех, че неговата българщина е била крайна и съпроводена с излишни кръвопролития! Но едва сега започвам да усещам на собствен гръб, че както е писал Левски: времето е в нас и ние сме във ремето и то нас обръща, а ние него. Едва през последната година с изплуването и постепенното избистряне на крайно русофилство, съпроводено с елементи на сърбомания и левичарство на голяма част от участниците във форума, започнах да схващам какво е наложила в онези години безкомпромисната битка с ВМРО обединена. Битката с националните предатели, които приеха левичарските теза за интегрална Югославия, както и свързаните с нея идеи на македонизма и сърбоманията преди и след 1944 година и както пишеше Вапцаров: "съюз със СССР". Наистина борбата с подобни уродливи явления може да се води само с уродливи средства...
Редактирано от jingiby на 09.03.15 18:03.