...Франкофобите презрително казват, че французите са наследници на плебса от Римската империя. Според тях френската граматика съзнателно е създавана в този усложнен вид, за да е недостижима за простолюдието. Може би по-скоро тя е исторически унаследена, но езиковите й норми съзнателно не са реформирани.

Съседка на семейството на Анди е изоставена от съпруга си. Тя е от арабски произход, родена е във Франция преди 40 г., но не владее писмено френски и когато трябва да отиде примерно в общината или пощата, моли майката на Анди да я придружи. Жената не работи, но понеже е майка на три деца, живее от социалните помощи на държавата, плаща от години не подлежащ на корекции наем за общинско жилище от 25 евро и дори успява от икономии да си купи кола на старо. Ето, че засегнахме огромната язва на френското общество.

Жерар Депардийо се отказа от френското си гражданство и взе руско, защото като милионер социалистическото правителство през 2012 г. му наложи 75-процентен данък на доходите. Предприемачите масово станаха швейцарски граждани, защото там законите слагат таван на данъците от 200 хиляди евро. Едва сега на 5 януари е взето решение данъкът да бъде отменен с края на януари.

Този популистки данък бе въведен заради лозунга на социалната държава „Всички заедно”, въведен незапомнено кога, но често повтаряно от сегашния президент Франсоа Оланд. Неговият праобраз е римският „Хляб и зрелища на тълпите”. Идеята е да се осигури гарантирано препитание на всички хора и те да не излизат на протести по улиците. Френската държава се опитва да задържи духа в бутилката, но това все по-трудно й се удава. Социалната уравнивиловка унищожи социализма в Източна Европа, но може да съсипе и капитализма във Франция.

За сега имигрантите във Франция са в порядъка на 10 процента. Положението обаче ще се усложнява от не спиращата имигрантска вълна, мотивирана да достигне „Обетованата земя”, където благата падат сякаш от небето като манна небесна, без да се полага никакъв труд. Бежанците в България са кротки и хрисими, защото не искат да повтарят грешката на Аспарух и бленуват за европейските социални помощи, но достигнат ли Западна Европа, поне част от тях ще се радикализират.

Ето го огромния възел от непреодолими противоречия: От една страна френската държава буквално ограбва с данъци коренното си население, за да осигури екзистенц-минимума за пришълците, без да им гарантира реална възможност за културно-образователно развитие и с труд да достигнат средния за държавата жизнен стандарт. От своя страна гражданите от афроазиатски произход се чувстват в неравностойно положение, подтискани от французите, отчаяни са от множеството невидими прегради, които ги правят хора второ качество. Ислямът е само катализатор и отдушник за недоволството и омразата.
Франция представлява бомба, чийто взривен материал постоянно нараства и никой не знае каква е неговата критична маса. Остава да се запали фитила. Точно това направи „безотговорното” сатирично издание „Шарли Ебдо”.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите