Не, постоянни селища са били (разбира се, не си представяй с къщи като в Копривщица). Има достатъчно сведения, че получават къщи, ниви и елементарен стопански инвентар, както и за плащаните от тях данъци - т.е. какво и в какви количества са отглеждали.
Няма никаква номадска същност в случая (Дори в Кавказ са изключително привързани към своите аули). Основните причини за трудната / невъзможната акултурация на кавказките бежанци са: 1. Няколко поколения те са всъщност фронтово общество и животът на мъжете преминава в постоянни битки с руснаците (тоест, нямат много стопански традиции, освен в скотовъдството); 2. Никога не са се подчинявали на някаква власт, освен на собствените си благородници.
Феликс Каниц свидетелства, че на черкезките ниви работят само мъжете и то по-младите мъже, докато на българските и татарските работят и мъжете и жените. Също той, потвърдено и от други автори, казва, че от техните набези и своеволия страдат както българите, така и татарите, а дори и самите турци. Става дума за това, че основното им занимание било да грабят от останалото население, а коронният им номер бил да отвлекат детето на някой богат човек за откуп.
На много места са запазени топоними от рода на "Черкезката махала", "Черкезкото", а в някои от черкезките села, са настанени бежанци от Одринско след 1878 г. Това, че не откриваш следи от селище, не означава, че не го е имало - 10-15 години са достатъчни една кирпичена къща да изчезне.