За Косово пак не ми отговаряш (не си длъжен, естествено, но можеш да спестяваш тези анализи относно фактическата ситуация). Напомням: защо Москва не признае независимостта на Косово, след като това е прецедентът, на който се осланя? Какво точно не ти отговарям! Москва ще признае Косово, ако й е кеф. Тя просто посочва, че вече има прецедент и се позовава на него, но не се чувства длъжна да признава Косово. По същата логика и САЩ не признават референдума в Крим, въпреки, че са признали Косово и вече има прецедент.
"Трябва да се разсъждава геополитически, не е трудно."
Напротив, трудно е, защото няма как да размишляваш, използвайки не повече от 10% от наличната информация (говоря по принцип, може ти да ползваш много повече инфо). Кубинската криза я оставям без коментар, защото пак ще се забием не по същество. Но ще използвам любимото ти поглеждане в американската купичка: както американците се дискредитираха с химическото оръжие в Ирак, така и руснаците се дискредитират с анексията на Крим. А ако в първия случай има позитивна санкция от ООН, тук няма.
Няма как да имаш пълната информация, но имаме обща картина на опити за глобална доминация на една свръхсила и съпротива срещу това от други силни държави, които се опитват да си върнат или да се сдобият с подобен статут, това мисля, че поне е ясно. Американците се дискредитираха не само с химическото оръжие в Ирак, дето го нямаше, а също и с хуманитарните бомбардировки в Югославия, бруталната намеса в гражданския конфликт в Сирия, в Египет и където си поискаш в Близкия изток и в Северна Африка, т.е. т.нар. Арабска пролет, която трябваше да предизвика вълна от нестабилност в региона за кефа на Израел и Саудитска Арабия, които са парадоксално основни съюзници на Америте в региона. Тоест не е толкова парадоксално, ако се замисли човек.
По повод на формалната анексия. Радвам се, че се съгласи, че има и формална анексия. Много добре знам разликата между де факто и де юре. И защо трябваше да ги "ручаме жабетата"? Много добре знам също, че след 1885 по отношение на Източна Румелия имаме фактическа анексия (действа Търновската конституция на тази територия, а не Органическият устав), а от 1908 имаме и формална анексия, с обявяването на Царството (призната международно през 1909).
Ама никога не съм го отричал. Освен формалната страна, обаче има и фактическа и затова славим Съединението, а в Турция вероятно го разглеждат като вероломен акт...
Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...\\\\\\\\\\\\\\\".
|