Мерси! За колко примера ще ги броим, щото виждам един конкретен - за Малкия Молла :).
При останалите няма място, няма време, няма конкретен извършител, няма жертви. (Не оспорвам, че всичко това се е случило, просто са обединяващи примери за заграбване на земи, ангария, давано убежище на престъпници) Но ако ги броим за 500 (средно заграбени дюнюма ниви според Хитов), то трябва да броим първият ми пример за "няколкостотин" спасени души.

„5 юли 1877 г., вторник... Ония от тях, които населявали Таньоолу махлеси и Черковната махала, се събрали в двора на Кара султан, заедно с много дюлгери и жетвари от Северна България, тъй че групата брояла няколкостотин души. На това място останали около 14 дни, пазени от двама турски войници и един от султановите хора. По едно време, когато войниците се готвели да се приберат при частите си около гарата, Стоян Табака ги запитал: „Вие вече , като че ли си отивате?“, а те му отговорили: „Вашият баща пристигна. Ние си отиваме. Него гледайте“. Това било на 18 юли сутринта.“ (Според свидетеля Гено Стоянов, поддържан и от други лица), Койчев, Н. История на Нова Загора. Новозагорско през вековете. С. Загора, 1997, с. 209-210. Става дума, че са намерили убежище в чифликка на султана и са избегнали терора.

Следващите са от Нейчев, Т. Карнобат в миналото и подвизите на Алекси Нейчев. София, 1938.
с. 42-43: През май 1876 г. делегация от българи отива при Ахмед Гирай и „други по-умерени турци“ да моли да не бъде разрушен Карнобат. После смесената делегация отива при Шефкет паша. „Особено силно настоявал за това Султан и Бекирага, които с разтворени гърди и удряйки се по тях с юмруци, викали, че българите от Карнобат били добри поданици на падишаха, които не трябва да се разтурват“

с. 69: Срещу Нова година на 1878, султан Ахмед Гирай предупреждава Алекси Нейчев, че турците ще го убият. Последният отказва да бяга, за да не пострада градът. Султанът казал: „Язък за тебе, Алекси“ и заплакал.

с. 86-87: Описва се опита за бягство на султана 11.01.1877. Някои българи налетели да го убият, но други , които виждали добро от него го спасили. Руснаците го закарали в Сливен, но след застъпничеството на българи от Карнобат, го пуснали. Преди да тръгне „поръчал да извадят една фурна хляб, раздал ги за хаир на съгражданите си българи и тогава заминал.“

с. 97.: същият султан бил „висок, красив човек с бяло лице и благородни обноски“, повечето ратаи в чифлика му били българи, към които се отнасял бащински.

Следващите са от Петър Груев, Върбишките султани. - Марица, 477 от 1.04.1883. (повечето примери са му негативни, но това е по твоята част :) )

Месут Герай като малък ходил на българско училище, бил питал Петър Начович за вероизповедание.

Същият изгонил „глухия хекимин (поляк), който отсякъл руския двуглав орел от олтарните двери“ . (това поне не намалява ли антипатиите ти към татарите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите