"пасажът от Софроний ме мързи да го търся, всеки може да си го открие, свързан е с престоя му в село Костен..."
Знаем го случая - Софроний венчал без позволение на султана (титла, носена от Гераите) една мома, заради което Софроний бил бесен, гърмян (веднъж засечка, веднъж пропуск, щото Гераят бил пиян), накрая освободен, ако обещае да разведе венчаните. ОК. Пасажът наистина е готин и в него има материал поне за 10 епизода от сапунен сериал. На базата на него, доколкото разбрах, татарите не са ти симпатични.
В същия текст на Софроний има и друго:
1. "Султану вербишкий положи одного аянина, а велията го не ще. И приведоха Бекир паша от Силистра да ги оправи. Като прииде, он уби султанскаго аянина. Поидохме и ний десят человеци от нашей село. И като са утокмиха, фърлиха на село нашей десят кесии. И затвори пашата троица человеци, що бях и аз един от них, а ония прати за пари на село. Ала им учини пашата срок - за три дни да принесут парите. Седяхме ний тамо затворени, минаха са три и четири дни, не дохождат. Чухме, како отишле на Вербица да са плачат от пашата на султану. Наченаха мои дружина у затворката да плачат сас слези. Ах, сиромаси, посеча ни пашата!" Не е кой знае колко драматично, но е видно, че нашите са "страна" в съперничеството между пашата и Герая (този е роднина на онзи) и по стечение на обстоятелствата са от страната на Герая.
2. "И той час прати слуги и фатиха ме и посади ме у страшная затворка, и держе мя четири дни. Нищо мя не вреди, почто беше тия дни на Карнобат панаир и имаше един султан гостянин у дом его, затова не би му возможно да.мя озлоби нящо." Не му навредил бостанджията, защото имал гостенин Герай. Независимо, че в случая става дума за етикет при гостоприемство, е ясно, че Гераят е бил добър късмет :)
Сега нещо извън Софроний
3. Members of the Giray dynasty in the Dobruca, such as the respected 80 year leader of this clan, Sultan Ahmed Giray, used their clout to give asylum to insurrectionists and often helped them escape to Bucharest, Belgrade and Athens... In light of this service and the generally amicable nature of relations between the Tatars and Bulgarians, this source felt that, if the Christian subjects of the sultan were to be successful in overthrowing the Ottoman rule, the Tatars would continue to live with peace with their Christian neighbors.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите