|
Изключително свеж и реалистичен анализ:
Украйна завинаги ще си остане основен и всепоглъщащ външнополитически и вътрешнополитически проблем за Путиновия режим.
„Завинаги” означава до смяната на този режим, защото „жив” от този проблем Путин няма да се измъкне. И то не по силата на някаква злонамерена и външна агресия на дружно проклинания Запад. Напротив, всички дипломатически и идеологически усилия на Европа (Меркел, Оланд) и на влиятелната част на американския „истеблишмънт” (Бжежински, Кисинджър) до последно време бяха насочени към спасяването на G8, в която членува и подполковник Путин. Което още веднъж потвърждава до каква степен този режим даже устройва Запада.
Преди четвърт век съветският комунистически проект навлезе в своя закономерен финален стадий. Партийната и КГБ номенклатура конвертира абсолютната политическа власт в индивидуална собственост, а на територията на бившия СССР се образуваха вериги от криминални територии, обречени на демодернизация и гниене в степента, в която опоскваха съветското ресурсно наследство. Февруарската антикриминална украинска революция, довела до падането от власт на Янукович, се превърна в непосредствена заплаха за руския режим, което предизвика бясната реакция на властелина, поставен през 1999 г., и разчитащ да остане в тази си пожизнена роля.
Успехът на Украйна би бил смърт на путинизма. Путин просто бе обречен да направи опит да подчини непокорната Украйна. Мълнениеносната анексия на Крим беше първата стъпка в тази насока. До 18 март Киев беше целта, а Крим само един от инструментите за нейното постигане. На 18 март се случи събитие, което обаче бележи обрат не само за путинската митология, но, както изглежда, и за цялата руска история. Композицията, реториката, аргументацията на кримската реч на Вожда бяха толкова откровено преписани от хитлеристките судетски речи, че дори на знатния кремълски политолог Андраник Мигранян му се наложи, за да смекчи впечатлението, да излезе с теорията за „добрия (до 1939 г.) Хитлер”. В тази реч националният лидер за първи път изпробва и словосъчетанието „национал-предатели”.
Сега то ще звучи по-често. Пред очите ни се извършва успешно презареждане на изтлелия за 15 години мит за 1999 г. Ражда се нов лъчезарен мит за Владимир Таврически, събирач на руските земи. Последният руски мит, безсмислен и безпощаден. След 18 март събирането на руските земи, „криминализацията” на цялото пространство на бившия Съветски съюз (или дори на Руската империя), се превръща, според замисъла на кремълските митотворци, в мистична свръхцел и висш смисъл на съществуването, най-сетне намерило достойна национална идея за разединения руски етнос. А заедно с това и легитимация на пожизненото управление на Путин.
А Киев, Украйна? Тя е един от важните етапи на Големия проект. Успехът на речта бе оглушителен. Народът, както стана ясно, за 15-те години Путиново управление доста се е развратил. Вождът не очакваше чак такъв ефект и не се стремеше към него изначално, той би бил удовлетворен и от по-скромните лаври на лидер, потушил украинската революция. Но след 18 март Путин стана заложник на нов героичен мит, покорил сърцата на руснаците, който напълно зачеркна от колективната памет дотогава популярния възглас „Путин е крадец”.
В митологията за събирането на руските земи се крие сериозна опасност, тя предплага динамика на непрекъснато разширяващия се „Руски свят”. Статиката, всеки намек за отстъпление пред външния враг, за нея са смъртоносни и биха породили даже сред най-горещите привърженици подозрението: „Царят не е истински!” Сега, до последния си ден на власт, Путин е обречен да бъде Владимир Истински, който умее да ласкае и мами своето племе. Лицемерният и циничен Запад предложи на племенния вожд „мюнхенско-женевска сделка”: Крим не се пипа, останалата Украйна ще бъде извън-блокова държава, от типа на Финландия по времето на Съветския съюз.
Путин до 18 март би се съгласил на това в рамките на някакви преговори, дори би изтъргувал строги параметри за управлението на остатъчна Украйна и би закрил темата. Но Путин след 18 март вече не е такъв! На 17 април той въодушеви съгражданите си, съобщавайки ни, че сме носители на уникален генетичен код, възвисяващ ни над другите народи и държави. И постави нова цел, рееща се в небесата – Новорусия: осем руски области, незаконно предадени на Украйна от „жидобандеровците” или от „жидоболшевиките”.
Фундаменталната политическа слабост на това движение на „доведените до отчаяние” жители на Новорусия, което го отличава от всеки друг сепаратистки проект, е в липсата му на органика, на неспособност ясно да се артикулират причините на това „отчаяние”, на този „протест”….
Путин, както обясняват редица експерти, се оказа в жесток цугцванг. В случай, че въведе войски в Украйна, няма да го спасят от жестоки секторни и персонални санкции никакви преговори с Меркел и Оланд. Ето защо са еднакво безплодни и отчаяни, както верноподаническите призиви на професора от МГУ Ал. Дугин към мистичното тяло на слънчевия Путин, така и гневните инвективи на блогъра Просвирнин по адрес на националния лидер. Да измени на „героите на руската пролет” след многомесечна телевизионна вакханалия, Путин вече не може: тогава по всички ленински канони загубената (и то с позор) империалистическа война заплашва да прерасне в гражданска.
Напускайки столицата поради неотложни дела, Путин нареди да проверят в негово отсъствие ефективността на третия хитър план – максимално използване на огневата мощ на руската армия (авиация, танкове, системи за ракетен огън „Град”) за унищожаване на живата сила на украинските военновъздушни сили, без да има официално нахлуване на територията на Украйна. Дълго тази „официална хитрост” обаче не може да продължава, тя е вече заклеймена от санкциите на САЩ, наложени на 16 юли. Путин обаче се върна от латиноамериканската си обиколка с чисти ръце, които, както той заяви, за разлика от ръцете на други хора, не били до лактите в кръв. В близките дни ще му се наложи да реши какво най-вече застрашава личната му власт. И той трябва с хладна глава и горещо сърце да направи екзистенциален избор между Четвърта световна война с англосаксонския свят или Втора гражданска с ентусиастите по изграждането на руски Райх, които лесно могат да разпознаят в негово лице „национал-предателя” .
П.П. Чудовищното престъпление с малайзийския самолет, извършено на 17 юли под командването на руските военнослужещи полковник Безлер и полковник Геранин от все още неустановени лица, само потвърждава изказаните по-горе оценки. То рязко ускорява ритъма на живяната от нас трагедия и пределно изостря кризата на Путиновия режим.
*От „Радио Свобода”, със съкращения. Текстът е публикуван в kultura.bg
Редактирано от kuduger-96506 на 21.07.14 16:29.
|
Андрей Пионтковски [re: JovanDamaskin]
