|
Все пак, да обясня какво имам предвид. Тази руска карта е пределно достоверна и отразява пет отделни източнославянски наречия към 14 век. Нека проследим, кой кой е на тази карта. Зеленото от Москва и на горе на североизток е най-новото източно-славянско наречие, то се е образувало вследствие на късна славянизация на разни фински племена и то по време на и дори след Киевска Рус. Нека го наречем прото-великоруско.
Виолетовото е доста старо, образувало се е пак след асимилация на фини, но няколко века преди това, като специфичното там е , че е било и век два анклав сред фини, преди да се разшири и да достигне на юг до жълтото. Това е повлияло на наречието там защото е било изолирано от другия славянски свят и до него не са достигнали разни фонетични промени, обхванали източните славянски наречия, а и някои обхваналли целия славянски свят. Всъщност то дори неправилно е класифицирано на картата като наречие на източнославянски. То е друг, съвсем отделен от останалите славянски езици език. Да го наречем новгородски. Въпреки, че се сдобива и с литературна форма впоследствие напълно изчезва до 17 век, защото хората го забравят и научават езика на появили се там мигранти от зеленото. С други думи великоруския изяжда новгородския. Централното наречие, което е от Минск и Полоцк нап запад, до Курск и Елец на изток, също се изяжда от зеленото /великоруския/. То е съдържало някои белези, които сега са характерни за беларуския, който му е пряк наследник. Оцелява и дори се разширява малко /в Пинск и Туров/ само в крайния запад, днешна Беларус /абстрахим се от полското влияние върху него, което е страничен проблем/. Навсякъде другаде е изядено от великоруския с експанзията на Московската империя. От двете южни наречия, южното и югозападното, се развива езикът на хохлите, като югозападното отговаря най-общо на Галиция, Волиния, Буковина и Задкарпатието, сега се е разпаднало на около десетина диалекта. Условно да го наречем галичанско. Най-отдалечени са задкарпатския, защото са били сравнително изолирани и почти неизменно под унгарска власт, те са униати. Както и три планински карпатски диалекта - на гуцулите, бойките и на лемковците, които са абсорбирали власи и имат в езика си влашки думи, а лемковците са претърпели много силно полско и словашко влияние. Тези три групи планински "галицийци" са били подвижни планински овцевъди, повлияни от карпатските власи, достигнали до тези земи. Лемковците също са униати. След лемковците с подобен бит и култура са гуралите, но те говорят на вариант на полски. Лемковците единствени изцяло не са на територията на днешна Украйна, а са били по границата между поляци и словаци. Сега част от тях са изселени в Украйна, а друга част поляците са разселили в Померания и Силезия. Словашките "лемко" в по-голямчата си част са останали в изконните си територии. Като цяло южното /полеско/ и югозападното /галичанско/ средновековни наречия доста са се омешали /без периферийните - задкарпатците, лемко, бойки и гуцули/ защото първоначално е имало силна миграция от Полесието към Галиция, а в последствие, както обратно, така и съвместна миграция от двете към завладяване на украинската степ от тюркските номади /татари, ногаи/. От тези групи основно произхождат и запорожките казаци, които отвоюват и владеят бъдеща Централна Украйна, т.н. Гетманщина или Малорусия, преди да се обединят при Богдан Хмелницки с /Велико-/Русия. Те обаче влизат в конфликт с Екатерина Велика и тя ги разформирова с много насилие и репресии. Това маркира и първия осъзнат конфликт между "хохли и москали" и е идеологическа основа за по-сетнешни такива. Крайните източни и южните причерноморски райони на днешна Украйна са овладяни от тюрките не от казаците-хохли, а от самата Руска империя и тя заселва там предимно хора от старите предели на Русия, т.е. великоруси, там е Новорусия, която откакто е овладяна, изначално е станала преобладаващо руска.
Редактирано от dean dimov на 05.05.14 23:41.
|
Re: Що е украинец [re: dean dimov]
