|
АВТОРА Е НЕИЗВЕСТЕН. ПОЛУЧИХ МАТЕРИАЛА НА ЕЛЕКТРОНATA ПОЩА НА БЛОГА. ВИДЯ МИ СЕ ИНТЕРЕСЕН. ИМА МНОГО ЛОГИКА В НЕЩАТА!
Никола Груевски печели няколко изборни цикъла в Македония използвайки така наречения „патриотизмът”, изповядван от него и партията му. Но по-интересно е как се стигна дотук, какъв път е извървял Груевски и чии интереси в крайна сметка защитава с политиката си.
Тази гледна точка не е анализирана до момента, но твърде логична. Анализа е изготвен през 2011 година след парламентарните избори!
Никола Груевски е роден на 31 август 1970 г. в Скопие. През 1994 г. се дипломира в Икономическия факултет в Прилеп при Битолския университет “Св. Климент Охридски”. В периода 1995-1998 г. работи като директор на отдел “Сигурност, планове и анализи” в „Балканска Банка – Скопие”. Tова може би е първото работно място, от където Груевски започва своята професионална кариера. „Балканска Банка-Скопие” в онзи период е собственост на емблематичната българска сенчеста групировка „Мултигруп”, а по-късно през 2003 г. е купена от „Първа инвестиционна банка”, също така българска банка. И двата субекта са известни като пряко контролирани от зловещата Държавна сигурност. Поверяването на толкова отговорен пост за една банка, какъвто е директор по сигурността, плановете и анализите, е интересно стечение на обстоятелствата, особено предвид факта, че Груевски е само на 25 години. Запознатите с този вид икономически субекти в България и техния бизнес, особено по това време, са наясно, че случайни и неокачествени твърдо като “наши хора” не могат да попаднат в него. За Груевски обаче вратите на най-големите български “играчи” в младата още република се оказват “широко отворени”.
След парламентарните избори през 1998 година Никола е избран за министър без портфейл и министър на икономиката в правителството на Любчо Георгиевски. От декември 1999г. до септември 2002г. Никола Груевски еволюира светкавично в министър на финансите в същото това правителство. По думите на самия Георгиевски, в онзи период председателствената от него партия ВМРО-ДПМНЕ е водена от както той ги нарича „бугарофили” , а две трети от изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ също са били „бугарофили”. За такъв се определя и самият Георгиевски и не крие своите симпатии към България.
Министър на финансите е всъщност и първият политически пост, заеман от Груевски. Пост, който реално му проправи пътя към висините на македонската политика. Министър-председателят на Македония от онова време, Любчо Георгиевски, е коментирал неколкократно, че е взел Груевски в правителството си, защото е бил впечатлен от работата му. А каква е била “работата” на Груевски преди това, най-добре са знаели именно българските му работодатели и съответните “тайни служби”.
Имайки предвид, че изборът му за министър на финансите, а преди това министър без портфейл и министър на икономиката, се е спрял на човек, който няма навършени и тридесет години, работил до този момент единствено в българска банка, добавяйки и факта за про-българската политика на Георгиевски и ВМРО-ДПМНЕ, назначаването точно на Груевски за министър изглежда логичен факт. Безспорно в това правителство кадърът на „Балканска банка”(„Мултигруп”) е и един от най-добрите министри. Той прави поредица от реформи с категоричното одобрение на Георгиевски. Въвежда се ДДС, една от най-крупните реформи в даначната система, въвежда се фискалната система, започва така наречената кампания "Купувайте Македонски Производи", с която се насърчава купуването на македонски продукти, започва процесът на денационализацията и т.н. Точно тези реформи бяха предпоставка за високия рейтинг и популярност, които имаше Груевски в този период. Онази част от населението на Македония, които получиха изневиделица отдавна забравени имоти за милиони с благословията на Груевски, както и малките и средни производители, чиито печалби станаха неколкократно по-големи, се превърнаха в неговата най-вярна политческа армия. Армия, която го боготвореше.
Дали още тогава не започна изгражденето на образа на Груевски като човек от народа и за народа? От тази дистанция на времето този въпрос би получил еднозначно отговор ДА.
През 2002 година след оттеглянето на Доста Димовска от заместник-председателското място в ВМРО-ДПМНЕ, перспективният Груевски заема овакантения пост и с това се потвърждава тезата, че е един от най-близките и доверени хора на лидера. След катастрофалните изборни резултати и падането на кабинета и партията от власт през 2003 година, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ, Любчо Георгиевски подава оставка. Има двама кандидати за председателската позиция: единият е Никола Груевски, актуален заместник-председател, а другият е Мариян Горчев, бивш министър на земеделието. В битката си с опонета, Груевски получава подкрепата и на лидера в оставка. Подкрепа, която се оказва решаваща, като се има предвид, че Георгиевски се ползва и с харизмата на един от основателите на ВМРО след промените. До днес се разказват легенди за дванадесетия конгрес на партията и методите, които привържениците на Георгиевски са използвали, за да “убедят” делегатите да изберат Груевски. На 25.05.2003 год. тридесет и три годишният Никола Груевски става лидер на ВМРО-ДПМНЕ.
Четири години новият лидер води най-голямата опозиционна партия в Македония с ясната визия и цел за спечелване на следващите избори. За този период той успява да създаде нов екип и ново поколение политици. На изборите през 2006 година Груевски съумява да предложи на македонските граждани нови политически лица. Нови, но избрани от самия него и единствено с неговата благословия. Именно тогава амбициозният политик и вече и партиен лидер затвърждава авторитарната си власт във ВМРО. Наложената вътрешно-партийна стратегия се оказва печеливша и вероятно решаваща за последвалата победа на ВМРО-ДПМНЕ тогава.
Още един факт, който не е анализиран до момента подробно, изиграва интересна и решаваща роля на изборите през 2006 год. и спомага за победата на Груевски. Това е, че през 2004 год. след конфликт между Груевски и Георгиевски, се създава ВМРО-НП, от последователите на Георгиевски. Начело на партията застава Весна Яневска.
Отцепванeто и създаването на нови политически партии са често срещани процеси, но в конкретния случай интересното е , че “конфликтът” беше използван много ефективно и със създаването на ВМРО-НП, Георгиевски „изчисти” ВМРО-ДПМНЕ от старите и компрометирани кадри, управлявали през периода 1998-2002 и остави една кристално чиста политическа формация, с подменен потенциал и лица. Добавяйки и факта, че в този момент Груевски набираше инерция, имаше вече изграден имидж „на човек от народа и за народа”, победата на ВМРО-ДПМНЕ беше гарантирана.
Поредното доказателство, че Георгиевски за пореден път “игра” за Груевски е и фактът, че депутатите на ВМРО-НП подкрепиха мнозинството на ВМРО-ДПМНЕ, въпреки че не взеха участие в управлението.
От 2006 година до момента Груевски изглежда несменяем. Всеки един опит за сваляне на неговото правителство е неуспешен. Той на два пъти разпусна парламента и предизвика предсрочни избори.
И на тези избори се заговори за „троянски кон” в дясното политическо пространство. След повторната поява на Любе Бошковски на политическата сцена, силно се активизира и Любчо Георгиевски. Той обаче не застана в коалиция с Бошковски, а разцепи подкрепата за бившия си съратник и уби започналата инерция за преливане на електорат от управляващата партия, към новата формация “Обединети за Македония”. Крайно дясното в Македония или както го наричат „про-българското” тежи около петдесет до шестдесет хиляди гласа (или от 6 до 10 депутати, в зависимост от активността на изборите). Тези гласове могата да се окажат решаващи за крайния баланс при крайното разпределяне. Ако бъдат наистина обединени в обща кауза, може да се зададе една сериозна политическа сила с определящо влияние в Парламента. Без да навлизаме в подробности категорично е едно: Георгиевски фактически игра отново на страната на Груевски, като отклони масовия “десен” избирател от партията на Бошковски.
“Турайки” чертата дотук, както се казва по македонския край, единственият извод, който може да е направи, е че политическият път на Груевски до момента е прокарван със силни про-български сенки, които го следват и подпомагат неотлъчно повече от 16 години. Започвайки от първото му работно място, до издигането му като председател на ВМРО-ДПМНЕ и министър-председател на Македония и скритата помощ за печеленето на всички следващи избори, като че ли Груевски заприличва на “доброто момче” на българските секретни служби и влияния в Македония. Но дали онова, което прави подсказва същото?
Неоспоримо е това, че самоопределящите се за българи в Македония имат сериозни проблеми с правителството на Груевски. Дали явната страна на тази политика няма своята “скрита картинка” от очите на обикновените македонски граждани? Нека да се опитаме просто и безпристрастно да анализираме фактите. А както се казва, “когато фактите говорят и боговете мълчат”.
1. Един от най-изявените “пробългарски” елементи в Македония – Драги Каров си позволи еретичното действие да издигне паметник на общобългарския национален герой Тодор Александров. Скандалното действие бе санкционирано почти символично и Каров получи хиляда евро глоба. Това не само, че не изигра спирачка за инициативността на велешанина, ами скоро след това, той построи още един и то в чест на абсолютно неприемливия за идеологията на македонизма Иван /Ванчо/ Михайлов. Ако можем да кажем, че Александров неотклонно е защитавал българската политика по отношение на Македония, то Михайлов е многократно по-краен от него и е останал в историята като най-ревностният защитник на българския характер и същност на тези земи. За много хора Ванчо е “сатрап”, защото е налагал политиката и волята си с цената на убийства и репресии. Логично би било Каров да бъде санкциониран още по-тежко за втория си рецидив. Но вместо това да се случи, за втория паметник, онзи на Иван Михайлов, нямаше никаква ответна реакция от държавните органи. Мълчаливото съгласие и мимикрията на противопоставяне от страна на властта, ръководена от Груевски е очевадна. Нещо повече – събитията по откриване на паметниците се превърнаха в общоградски събития във Велес, а на спонтанните митинги напълно необезпокоявани се изявяваха най-дейните бугараши.
2. След избухването на скандала със Спаска Митрова, тя бе поета под крилото на българите, а проблемът стана междудържавен. Груевски скоропостижно отиде в София и се срещна с Бойко Борисов. Въпрос на време бе, впоследствие всички дела в македонските съдилища да бъдат спечелени от Митрова, независимо, дали тя е права, или не. Всичко това изигра особено фрурстрираща роля, за вярата на македонското обществено мнение към “независимата” съдебна власт в страната. Делото “Митрова” бе знаково и очерта параметрите на това, че ако българската държава припознае някой, като свой кадър в Македония, той получава своеобразен “имунитет”. Воплите на българи в Македония, че са репресирани съществуват дотолкова, доколкото на тях не им е обърнато внимание от българските власти. Или може би именно заради това – за да се трупа актив пред България, със страдания в Македония, заради българско самосъзнание. Един добър начин да се флиртува с източните ни съседи и да се търси признание от тях, с цел интегриране в една по-напреднала и перспективна среда. Самата Митрова се превърна от една обикновена македонска жена, с провален семеен и личен живот, в съветник на евродепутат, с над 1000 Е месечен доход, който е равен на една министерска заплата в Македония. Само защото се декларира като българка, Спаска надделя в бракоразводните си спорове и уреди бъдещето си завинаги. Дали това може да стане без помощта на властите, оглавявани именно от Груевски? Нека да разсъждаваме, подобен прецедент възможно ли е да се получи и получавал ли се е някога с гръцки граждани, или с власи, или дори с албанци? Имало ли е подобна груба намеса във вътрешния живот на Македония и изобщо подобен външен масиран натиск върху съдебната ни система? Тук не искаме да коментираме конкретния юридически казус и това кой е крив и кой прав – Спаска Митрова и майка й, или бащата на детето. Това в случая не е толкова важно, защото анализираме прецедента на допуск от страна на правителството на Никола Груевски, България да се меси и да влияе по някакъв начин на нещата в Македония. Усещането е, че се подготвя общественото мнение, че това е нещо нормално и защо ли не, след като пътят на Македония към бъдещето минава единствено на.. Изток.
3. Най-яркият проект на Груевски е „Скопие 2014”. Може да се каже, че Премиерът твърдо е решил да остане в историята с тази своя инициатива. Но какво всъщност съдържа той? Ако махнем „воинът на кон, то всички останали паметници са на исторически българи. Такъв помпозен и голям паметник на българския цар Самуил няма и в самата България. Скопие вече се сдоби с “Лъвов мост” аналогичен на този в София. Градежите на признатия от цял свят хилядолетен държавен български герб – Лъвът са много показателни. Обяснението, че това е древен “македонски” символ никак не върви, защото тепърва да налагаш отдавна наложени аналогии, граничи с лудост. Или с нещо друго, което да бъде в унисон с българския вкус! Към ансамбъла можем да добавим прекрасните паметници на героизираните в България български революционери Даме Груев и Гоце Делчев, оставили богато писмено наследство за своята дейност.
4. Музеят на ВМРО. Там вече са всички контроверсни дейци - Мара Бунева, Тодор Александров, Иван Михайлов, д-р Христо Татарчев и т.н. Подобен музей, събрал на едно място български признати и почитани исторически герои на революционното движение, няма в България. Едно прекрасно и показателно дело на Никола Груевски! Освен това как може да се тълкува “подгряването” на общественото мнение, че в основата си ВМРО е “българска организация”, възникнала от БМОРК /Български Македоно-Одрински Революционни комитети/. Изявлението бе направено по голяма телевизия, в хитово предаване, не от кой да е, а от един от патриарсите на МАНУ и основоположник на историческата наука в Македония – акад. Иван Катарджиев. Катарджиев дори си позволи да отиде по-далеч и да признае в ефир, че този въпрос /за българския характер на ВМРО/ е решен отдавана за тях и те имат неоспорими документи за това. Дали това е случайно, като се има предвид, че ВМРО днес и в Македония и в България претендира да е наследник на първоорганизацията, водила десетилетна борба за свободата и независимостта на Македония и неизбежно свързана с Илинденската епопея през 1903 г.
5. Преди няколко дена организацията на българите в Македония, РАДКО /псевдонимът на Иван Михайлов/ спечели делото пред Върховния съд в Македония и скоро ще бъде регистрирана с благословията на властта. Още едно родолюбиво дело на Груевски. За пръв път в последните 90 г. вече съществуват толкова много български организации. Създаде се и развива успешна дейност Българският културен клуб - Скопие и благодарение на Груевски са налице още две български организации там. Няма да говорим за различните структури и клубове за “македоно-българско приятелство”. Усилено се говори и за създаване на политическа партия на българите в Македония. Не е чудно скоро да осъмнем и с такава, с оглед на развитието на нещата през последните няколко години. Такива благоприятни условия за обществена и политическа дейност на българските елементи в Македония не е имало никога до този момент, поне от Втората световна война насам.
6. Не е ли малко странно, че баш Божидар Димитров, похвали паметниците на Груевски и неговите инициативи публично пред обществеността в България? Много добре знаем от опит, че Димитров не прави случайни изявления и ходове. Ако Божидар Димитров е доволен от инициативите на Груевски и не крие никак своето задоволство, какво ли можем да кажем ние в Македония, които никак не сме доволни от “Скопие 2014”. Или поне болшинството от обеднелия македонски народ, на чийто гръб в момента се строят монументите и музеите, които ще глътнат стотици милиони евро. Нима Никола Груевски, който е иначе брилиантен финансист и икономист не си дава сметка и не знае, че самочувствието на една държава и на една нация не идва от големината на паметниците, а от високия стандарт на живот, от големината на Брутния вътрешен продукт и от уредеността на бита!? Какво прави в момента той? Строи музеи и паметници, които слагат един на парктика вечен български отпечатък на нашата столица. И ако трябва да разсъждаваме понататък – нима по времето на Груевски не бяха издадени от Държавния архив Дневникът на Кръсте Мисирков и Писмата на Тодор Александров? Две книги, които не 100, ами 1000% обслужват българската кауза за Македония. Ако държавата официално издава писмата на Александров, то скоро паметникът на Каров в двора му, няма да остане единствен, но да очакваме голям паметник и на Тодор Александров и в центъра на Скопие! Следващие естествено ще е Иван Михайлов. Колко достойно техният организационен наследник Груевски ще ги реабилитира пред македонското общество, защото процесът е вече започнал – скрито, или открито.
Въпроси, на които отговорите предстоят. По данни на български източници, запознати със ситуацията в Македония и българската политика към страната, има разработен секретен план с кодовото име “ВАРДАР”, който се следва неотклонно още от момента, в който е взето решението България да признае първа независимостта на бившата юго-република. Георгиевски, както и Груевски са част от този план, в който са посветени докрай само избрани личности. Стратегията на плана е българските интереси в Македония да се прокарват скрито, тихо и под формата на уж крайно-македонистична идеологическа форма, която да неутрализира просръбските и юго-носталгични тежнения в обществото. “Заразата” с българска история и култура да става безболезнено за македонската публика, като целта е в начина на мислене на хората постепенно да бъде нормално да се говори за българските големи имена и личности, като в един момент се извади на яве и се прокламира техния истински облик, запечатан в документите. Силно уязвени от “македонизма”, българите са разработили начин да използват именно тази доктрина, но с обратен знак, за да прокарат сега чрез нея неусетно своите ценности в македонското общество, подменяйки постепенно досегашните идеали на юго-комунистическото минало и дори заклеймявайки го. Груевски работи по тази линия безапелационно.
От друга страна с действията си Никола Груевски блокира трайно Македония за интеграцията й в ЕС и НАТО. Последните предупреждения по линия на Еврокомисаря Фуере са тревожни. Един човек, който претендира, че е патриот но отявлено работи срещу влизането на Македония в ЕС и НАТО граничи с ЛУДОСТТА. Но дали Груевски е луд или е добро момче на българските служби? Само нека си представим какви силни лостове би имала Македония да защитава своите интереси и интересите на македонците в диаспора именно като пълноправен член на тези най-престижни световни организации!? Нима международната изолация на държавата не я прави лесно уязвима за всякакви външни влияния и политики, особено на бързо-напредващата в своето развитие България, която в същото време вече налага санкции на Македония, чрез своите евродепутати и изисква спазването на правата на българите.
С отдалечаването на Македония от ЕС и НАТО, все повече граждани на държавата, търсят алтернатива в българското гражданство. Всеки ден се увеличава броят на български граждани в Македония. Тези хора малко, или много променят своето мислене. Най-фаталното от този процес за Македония е, че всички, които кандидатстват за българско гражданство попълват официални декларации за български произход. Тези документи в момента се събират в българските държавни архиви и един ден ще бъдат извадени, за да подплатят съвсем основателните претенции на българите към Македония, но на базата на широко етническо присъствие. С какво се противопоставя Македония на подобна политика, с далечни, но неумолими стратегически цели? Ясно е, че мотивите на кандидатите за гражданство са икономически, но това няма никакво значение, след години. Някои попълват нотариални документи, че българският им произход не е истински, за да омаловажат подписаните декларации, но тези документи се изготвят в Македония и няма да имат никаква стойност, при бъдещо международно поставяне на “македонския въпрос” на масата на преговорите един ден, защото ще бъдат оспорени, като подписани под принуда.
Едно незабавно влизане на Македония в НАТО, би означавало бетониране на македонизма, но Груевски добре знае, че това вреди на българщината и точно заради това не отстъпва в спора с Гърция. ”Северна Македония” като ново име на републиката не устройва българския интерес, затова най-вероятно, ако се стигне някой ден до решаване на брадясалия спор с името, решението ще е “Вардарска Македония”. Точно според мистичния план “ВАРДАР”! Но ситуацията такава, каквато е към момента, замразяването на преговорите с Гърция и блокадата на Македония, ще задълбочават кризата, докато не се стигне до капитулация и търсене на помощ отвън. Откъде точно ще дойде “помощта”? Ами точно оттам, откъдето дойдоха танковете и гаубиците преди 10 г., когато избухна войната с албанците. Албанският елемент се нагнетява и няма да може да понесе да бъде вечен роб на проблемите на Македония. Вероятността за нов военен конфликт е огромна. Атмосферата за дестабилизация назрява всеки ден. Албанците не желаят да живеят в държава която ще бъде „раково образувание” на Балканите и Европа. Ако Груевски не тръгне отново по пътя към ЕС и НАТО, т.е. не реши проблема с името, не върне демокрацията в Македония и.т.н., а той като добър български патриот няма да го направи, гражданската война в Македония вече чука на портите й. И какво би се случило при такъв военен конфликт е повече от ясно и предсказуемо.
Повече от ясно е също, че Македония няма да се справи сама с албанците, защото те ще имат подкрепата на Косово и Албания. Имайки предвид, че Сърбия отдавна е на колене, Гърция е фалирала и ще й трябват десетки години, за да се съвземе, а такава война в съседството й няма да й е от полза, те ще искат бързо решаване на спора. Едва ли биха се намесили, защото Лидерът на Балканите ще се намеси, за да защити своите граждани в Македония. България ще има пълното право, помолена от своите вече почти 100 000 граждани, да се изправи срещу албанската инвазия.
Албанските интереси са ясни, това е „спорната зона” още от времето на Балканската война. Тези претенции до голяма степен биха удовлетворили България. Но каква ще е позицията на Европа?
Имайки предвид, че повече от двадесет години се бори с републиката, добавяйки и факта, че Македония явно не иска ЕС и НАТО, твърде е възможно Европа да вдигне ръце от непрекъснатите проблеми и да не се противопостави на “естествения” край на Македония, тъй както подкрепи всички прекроявания на граници в бивша Югославия, за да ликвидира всякакви бъдещи възможности от въоръжени конфликти. По този начин Европа, а и САЩ биха ревизирали някои действия в миналото и биха се реванширали на вече новия лидер на Балканите, като така ще приключи и ядката на проблемите на полуострова. Да не забравяме, че днес Европейската политика, до голяма степен, се определя от волята на вечния съюзник и партньор на България във войните и неин основен застъпник в ЕС – Германия. А интересите на САЩ спрямо България нарастват право-пропорционално на задълбочаването на кризата в Гърция и на турското сближаване с Иран, Китай и страните от анти-американската ос в Азия. Освен това не е за подценяване историческия, но важен в международното право, факт, че САЩ са единствената “Велика сила”, която до ден днешен не е ратифицирала, фаталния за България “Ньойски мирен договор”, узаконил завинаги загубата на Македония и Беломорието за тази държава. Т.е. с други думи казано – американците тогава не са се съгласили и не са се подписвали под актовете отнемащи на България правото за претенции над тези територии, следователно те като държава нямат ангажименти да подкрепят създадената тогава държава Югославия. Това най-добре си пролича през пролетта на 1999 г.
Та всъщност не са ли всички изброени и анализирани действия, причини и последствия, част от прословутия план „ВАРДАР”, разработен с американска помощ в България отдавна и дали Груевски не е неговият реализатор? И какъв е отговорът на въпроса – този финансов специалист и политик маниакално луд ли е, или е доброто момче на българските интереси, остава само времето да покаже. Отговорът е близо.
|
Никола Груевски- луд или доброто момче на българск
