назаем от един вестникарски форум, където се обръщат към един Джони (вероятно не е наишия):

Джони, тези неща са изоставени като неполиткоректни, та не ще намерите много в Уикипедия. Отделно, че най-добре разработената систематика е полска - тази на Михалски-Хензел.
Като аспирант бях на съвместен курс със студенти от Швеция. Една от тях съответстваше на описанието на кроманьоидния тип. Престраших се и запитах: "Имате ли нещо общо с Даларна?" "Ами разбира се, родителите ми са от там." Оттогава признавам тази отречена на запад и на изток класификация /на Михалски-Хензел/.
Далски и фелишки тип са синоними на кроманьоиден расов тип - УУ.
Високи долихокефали със светли /обикновено по-светли отколкото при нордиците/ или рижи коси, светли или светлопъстри очи, широко лице, широк, често вдлъбнат нос, атлетично телосложение /за разлика от източеното телосложение на нордиците - АА/. Обикновено не се среща в чист вид, а се срещат смесени /преходни/ типове - тевтонски /АУ/, атлантически /УЕ/, балтийски /УL/, псевдоалпийски /УН/.
Проявяването на такъв силен кроманьоиден комплекс в едно семейство турски цигани наистина е голяма игра на генетиката. Русата кадъна Сабрие, прародителка на Атанас Русев не е достатъчна, трябва да е имало северноевропидни прадеди и на майката.
Децата на сем. Русеви определено не са албиноси - дори твърде светло пигментираният Иса-Исус има зеленикави, а не характерните за албиносите червеникави поради липсата на пигмент очи.
Видях на друга снимка по-добре косите на Сашка Русева, а светлина те определено рижавеят, т.е. не са от най-тъмния синкаво-черен оттенък, който е характерен за монголоидите.
Гънката на клепача при малката Мария също е характерна - по-развита е от външния край, което е характерно за северни европиди с кроманьоидни примеси /при монголоидни примеси гънката е по-развита във вътрешния край/.