|
> Та Въпроса ми е, някой има ли представа дали можем с някаква вероятност
> да асоциираме някои слави или фамилии с българите, било то от стари
> заселници по Моравско, било от по-късно придобитите Нишко и Пиротско?
От на книгата на Занетов "Населението по долината на Велика Морава":
____________________
"Установяването миналото и происхождението на населението на Велика-Морава, въ отсътствие на други данни, може да става чрезъ установявание „славата” която се празднува отъ разните фамилии или родове. Установено е, че болшенството отъ родовете празднуватъ една и съща слава отъ незапомнени времена. При това родовете по произхождение отъ югоисточните български земи и отъ Косово-поле празднуватъ едни светци, а тия отъ чисто сръбските земи — други. Макаръ въ това отношение да не може да се турятъ точни правила, пакъ треба да се приеме за доказано, че въ повечето случаи, тия които празднуватъ св. Никола, св. Арахангелъ, св. Петка и св. Георгица съ отъ българските предели; отъ чисто сръбските земи повечето праздуватъ св. Стефанъ, св. Лука, св. Тома, св. Параскева, св. Мратъ и др. светци не толкова популярни въ источните български предели. Тази особенность отбелезватъ и мнозина сръбски автори, които се занимавали съ изучването на тази страна. За това и ний се постарахме гдето нема други данни за потеклото на населението, да отбележимъ каква слава се слави."
____________________
Подробности за това какъв процент от населението чества какъв светец са дадени в главите за отделните околии, на ниво на отделни села понякога.
В "Полог и его болгарское население" Селищев съпоставя славата, крсното име с българската служба, курбан ( - ). Една от разликите според него е отсъствието на кървава жертва, на яденето на жертвено месо при сърбите, докато при българите това било наследство от по-стари традиции у средиземноморските народи. Не знам само доколко езиковед като Селищев е компетентен по този въпрос.
|