|
Бизнес срещу течението
Нелекият път на една семейна фирма от малкия магазин до най-голямата българска фабрика за сьомга
Най-новата фабрика за филетирана и пушена сьомга в страната се откроява на иначе недружелюбния пейзаж на столичната "Враждебна" - сградата е цялата в стъкло и цвят сред неразораните парцели в съседство. Собственикът й - ЕТ "Алекс - Александър Христов Спасов", има претенции, че това е най-голямото и най-модерно специализирано предприятие в бранша. Строителството е за повече от четири милиона лева. Инвестиционните разходи са за над 2.5 млн. лв., от които 60% са безвъзмездни и ще бъдат възстановени от оперативна програма "Рибарство".
Как идват филетата
Фабриката с площ над 3000 кв.м включва производствени халета, хладилни складове, магазин, кухня (с безплатна храна за работещите), фитнес, покрит паркинг. "Сухият склад" побира всичко, с което фирмата търгува - над 900 вида рибни деликатеси, калмари, скариди, продукти за суши, подправки от цял свят. В друго помещение се съхранява прясната риба – сьомга, ципура, лаврак. В "мократа" зона машини извършват обработката на цялата риба, за да остане без глава, кожа и кости. Пак машини почистват филетата от сьомга, подсушават ги и ги нарязват по зададена от оператора дебелина. "Само резачката струва 108 хил. евро", уточнява Димитър Спасов, син на собственика. Филетираната риба се претегля и опакова във вакуум – отново без ръчна намеса. ("Вложили сме 4000 евро за дизайн и опаковки"). Шоковият замразител за риба пък тежи 3.5 тона. Вкарали го в помещението и едва тогава издигнали стените.
Част от сьомгата изминава друг път – рибните филета се инжектират със саламура по специална фирмена рецепта. "Това улеснява процеса на зреене и гарантира едно и също качество на сьомгата", обяснява Спасов. Рибата се оставя да зрее минимум 12 часа, след което се опушва в специална машина. Купена е и машина за рециклиране на опаковките, в които пристига норвежката сьомга. ("Рециклираме стиропора и го продаваме в Китай, където цената е 580 долара на тон"). Модерна ERP система управлява процесите, а работещите са 23-ма – заедно с фамилията и охраната.
Магазин на 22
Бизнесът на Александър Спасов има 22-годишна история. Той работи в магазин за риба от 1982 г. През 1991 г. регистрира фирма и отваря свой магазин, пак за риба, на ул. "Екзарх Йосиф" в столицата. "Започнах да работя при баща ми още на 9 години, а брат ми беше на 11. Майка ми и до днес работи там", разказва 27-годишният Димитър Спасов. И уточнява, че скоро магазинът ще бъде преместен в сградата на новата фамилна фабрика във "Враждебна".
Бизнесът тръгва добре - семейството купува риба и рибни продукти от български доставчици на едро. Но идват годините на мощните търговски вериги, приключва и ремонтът на Халите, недалеч от които се намира семейният източник на доходи. Клиентите в магазина оредяват заради големия избор от места за пазаруване. По същото време фирмите, от които "Алекс" купува вносна риба, "отрязват" търговската отстъпка на семейството. "Усилено вървяхме към фалит. Трябваше да направим нещо и решихме да започнем сами да си внасяме продуктите. През 2002 г. ни бяха останали 20 хил. долара и ги вложихме в директни доставки от чужбина", спомня си Димитър Спасов.
За втори път натиск на партньори променя намеренията на семейната "Алекс". Гръцки компании задължават българските търговци да купуват и замразена риба, ако искат да получат прясна. Семейният съвет решава да започне внос на прясна риба, необвързана с условия. Така фамилията намира големи скандинавски партньори, някои от които дори дават ексклузивни права на компанията за България.
Решението за собствена складова база и модерно предприятие за преработка на риба е продиктувано от неволите с наемни площи и натрупаното "финансово самочувствие" - резултат от ежегодния ръст от 20% на продажбите (за 2012 г. оборотът надхвърля пет милиона лева).
През 2010 г. семейството купува земя и започва подготовката за строителство. Минават две години, докато съберат всички необходими документи и получат одобрение ("Бяхме дали 160 хил. лева за такси и разрешителни още преди да сме направили дори първа копка."). Строителството започва през февруари 2012 и приключва в края на същата година. Идва ред за нови проверки и през април тази година фабриката започва работа.
"Засега продаваме по тон, тон и половина пушена сьомга на ден. Планираме количествата да стигнат 7-8 тона. Изнасяме за Гърция, където работим със седем фирми. Водим преговори и с други чуждестранни партньори", обяснява Димитър Спасов.
Фирмата има клиенти за продуктите си с марката "Алекс фиш" в цялата страна. Разчита на собствена дистрибуция. За София приема и изпълняват заявки по шест пъти на ден, за останалите градове – по два пъти в седмицата.
"Все още използваме 20% от капацитета на фабриката, работим повече "за чест и слава", но стъпка по стъпка следваме плановете си", обобщава Димитър Спасов. Скоро ще заработи онлайн магазин, а поръчките ще се изпълняват в рамките на деня. Ако продажбите се разраснат, гаражът ще се превърне във второ производствено хале.
"Ще разнообразим предложенията, ще предлагаме риба с марината, в добавка с различни сосове, овкусена за бързо приготвяне на скара. Искаме да създадем и верига магазини, в които да се продава риба от топла витрина, както и подбрани млечни и месни продукти, пресни плодове и зеленчуци", изброява амбициозно Спасов.
.
.
|
българска фабрика за сьомга [re: Pимckи]
