В една песен, вероятно от Североизточна България, се разказва някакъв епизод от нахлуването на «черни татари». Цялото село е излязло да ги гледа и те минават, без да направят никаква пакост. Но едно татарче грабнало на коня си Рада Влахиня. Когато татарчето бягало, отнасяйки я, майка ѝ ѝ поръчала, ако стане бол ярка у татарите, да ѝ прати китка, вързана с бял конец. Но щастието се усмихнало на девойката в земята на татарите (Миладинови, № 70):



На царевите сараи

сам си я царят посрещна,

даде ѝ златна ябълка,

па си на Рада думаше:

— Хубава Радо Влахиньо,

я прийми златна ябълка,

три пъти порти удари.



350





Ако се порта отвори,

ти щеш царица да станеш,

ако не се отвори,

робиня ти щеш да станеш.



Приема се, че песните, които говорят за татарско царство, са отражение на татарското нашествие през XIII в. Описаният епизод следователно може да е някакъв далечен отглас на случки от това време. Но татарският цар тук е представен в положението на император Теофил, който дава златната ябълка на избраницата си. Както вече видяхме, този епизод, минаващ за действителна сватбена практика, е от първата половина на IX в. Но за разлика от император Теофил татарският цар поставя предварително условие — разбиването на вратата със златната ябълка. Така в песента са събрани два сватбени мотива: разбиването на вратата и даването на златната ябълка, както това е в сръбската песен. При това тук двата мотива са употребени съвсем логично: златната ябълка, която е безспорно символ на годежа и сватбата, ще послужи на девойката да разбие вратата на двореца, в който ще живее, ако, разбира се, стане царица.



Рада Влахиня изпълнява желанието на татарския цар. Тя взема от него златната ябълка:



Дясна си ръка дигнала,

ябълка не бе хвърлила —

портата се отвори.

Сам си се царят зарадва,

та прие Рада Влахиня,

на чардаци я изкачи,

та ѝ столнина хариза.

Така Рада става царица на татарите и скоро след това праща на майка си китка, вързана с червен конец, и я поканва на гости в дворците си.