Интервю с Георги Янев:
- При преброяването аз бех преброител на ул. „Опълченска”, на която живее баба Ванга. Имахме поръчение да запишем хората „македонци”.
- Ама, от кого?
- Поръчение от властта тогава, от официалната политика.
- Дали Георги Димитров е наредил?
- Не знам кой е наредил. По решение на правителството в нашия край требваше да записваме хората „македонци”. И ние немахме проблеми с повечето хора. В тая улица имах само 3 семейства, които отказаха да се пишат македонци. Петър Витларов, Наско Трънчев и баба Ванга.
- Тя отказа да се пише „македонка”?
- Да. Отказа да се пише „македонка”. Казва: „Абе, ке пишем, ама македонците отидоа към Тито и ще си имат неприятности!” И това беше. Опитвах неколко пъти, двоумеше се и накрая се записа „македонка”.
- Тя по това време какъв паспорт имаше? Български?
- Па, всички беха българи. Всички беха българи!
- Коя година стана това? Кой месец?
- 46-а година, декември месец. Имаше тогава вероятност, ако ни пишат „македонци”, да ни присъединят към Югославия. И тогава, си спомням, на голямото съвещание в града изявени комунисти станаха и казаха: „Ама как ще се пишем македонци? Ние сме българи. Всички тука!” В Петрич преобладават бежанци. „Всички сме бегали от нашите родни места като българи”. И излезнаха учени да доказват!: „Ние сме си българи, това никой не отрича. Обаче в антифашистката борба през Втората световна война се измениха условията и сега вече се обособява нова нация!” Вие Венко Марковски го знаете. Много известен поет. Пролетарски поет. По това време беше министър в македонското правителство. Венко Марковски написа една поема. Казва се „Роби”. И в тая поема заключава, аз съм запомнил неколко думи, че се формира нова македонска нация.
- В Македония твърдят, че Ванга е македонка, защото е родена в Струмица.
- Тито сметаше, че всички ние тука сме македонци.
- Кажете ми за самата Ванга. Вие ли я записахте „македонка” в крайна сметка?
- Ами, ние накрая я записахме.
- Има ли наказание за човека, който не се записва „македонец”?
- Не. Немаше. За моята улица немаше наказание. Обаче тогава ги считаха тия, които не искаха да се пишат македонци, за опозиция.
- Че са против властта?
- Против властта. От това ги беше страх.
- А 41-а година Струмица влиза в рамките на България, нали?
- Е, тогава цела Македония бе в рамките на България. И те се считаха за освободени от сърбите.
- Че са се освободили от сърбите?
- Ама, разбира се! Така беше.
- А пък сега ми казаха там, че ние сме ги окупирали.
- Сега не знам, но тогава те ни считаха за освободители.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите