Налагането на редовна забрана за провеждане на различни мероприятия на членове на ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин и отказът на съдилищата да регистрират тяхно сдружение „ОМО Илинден” противоречат на свободата на събранията и сдружаването по чл. 11 от Конвенцията. Няма нарушение на същия член по отношение на отказа на ВКС да регистрира партията ОМО Илинден-Пирин, тъй като не са били спазени важни формални законови изисквания, а партията не е ограничена отново да иска регистрация, когато ги изпълни

2) Относно отказа да бъде регистрирана политическата партия ОМО Илинден-Пирин, ЕСПЧ отбелязва, че няколкото отказа на властите са били основани на неспазване на формалните законови изисквания за регистрация във връзка с учредителните декларации и списъка на учредителите. Тези откази са били основани на закона и са били от неутрален характер, без оглед на съдържанието, целите и идеите на партията. Съдът все пак следва да следи дали чисто формалните изисквания не се използват от властите, за да ограничават свободата на сдружаване на групи с идеи, които не са харесвани, и така да ги наказват заради възгледите им. Като изследва това обстоятелство, Съдът отбелязва, че е вярно, че отказите за регистрация са направени в обществен контекст на системни действия на властите, ограничаващи събранията на въпросната партия, разпити на нейни членове в полицията, както и изказвания на различни политици против регистрацията на партията. Въпреки това Съдът намира, че няма индикации това да е оказало влияние върху съдиите от ВКС при взимане на решенията за отказ. Този съд се е позовал изцяло на факта, че учредителите не са изпълнили чисто формалните, неутрални по отношение на идеите и целите на партията, законови изисквания, които не са били насочени срещу наказване на партията заради възгледите й. Поради това Съдът приема, че властите са преследвали легитимни цели с отказите – защита на реда и правата на третите лица.

Колкото до преценката дали отказите са пропорционална мярка, Съдът отбелязва, че не е неразумно държавите членки да поставят предварителни изисквания за регистрирането на политически партии, ако те не са прекомерно тежки. В рамките на свободата на преценка на държавите е да откажат на партиите да поправят с последващи действия дадени сериозни пропуски в процедурата по регистрация, които по характера си е трябвало да бъдат извършени по определен процедурен ред. В случая ВКС изрично е посочил защо установените дефекти в процедурата по регистрация на ОМО Илинден-Пирин, и по-специално учредителната декларация, която е първата стъпка в регистрационната процедура, не могат да бъдат поправени впоследствие. Нито е било неразумно да се иска от партията да представи осъвременен списък на своите членове. ЕСПЧ още отбелязва, че за разлика от разпускането на една партия, което е със сериозни последствия, отказът за първоначална регистрация на партия има по-ограничени последствия и може по-лесно да бъде преодолян чрез подаване на ново искане за регистрация. В тази връзка Съдът отбелязва, че за жалбоподателите остава отворена възможността да поискат отново регистрация. ЕСПЧ отчита още, че докато явно основната трудност при ОМО Илинден-Пирин е идвала от изискването за голям брой членове-учредители, този брой сега с промените в Закона за политическите партии е намален наполовина. По тези причини Съдът приема, че отказите на властите са били пропорционални и не е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите