Северът е земеделски - за това съм съгласен, но проблема е не в това, че е земеделски, а как са разпределени благата в земеделието. Давам пример в броя на "Труд" от сряда се коментираше една нова тенденция за следващия програмен период - 2014 - 2020 г. вече има таван на земеделските субсидии от 300 000 евро на стопанство - до сега субсидирането ставаше по единица площ или на глава добитък и това създаваше условия за стопанско изкривяване и неимоверно забогатяване на определени хора и обедняване на други. В броя на "Труд" се казваше, че за една година едно лице у нас чрез 5-те си фирми е получило евросубсидии за земеделие за 21.6 млн. лева (!!!) и че новата политика на ЕС слага край на това. Какво се получаав шепа хора у нас стават мултимилионери, а другите заети в земеделието получават по 300 лв. месечна заплата и практически са незаинтересовани от земеделието. Това е отрова!!! Това е обричане на големи прослойки у нас на мизерия. И именно тия шепа милионери са тия дето изкараха багерите миналата госдина на протести, защото правителството не им дало обещаното увеличение на субсидията за единица площ за сметка на държавни пари (!!!) (Обяснявам: земеделските стопани си получават парите от евросубсидии на единица площ, получават плюс това държавна субсидия за сметка на бюджета, но искат тя да е по-голяма!!!! Същевременно това са преди всичко зърнопроизводители, които с оглед конюктурата за последните две години имат огромни печалби, не плащат данъци, а също и изнасят жито контрабандно). Това е истината за нашето земеделие понеже следя тия процеси (хоби) бях вбесен, когато слушах опозиционни партии, да правят актив на гърба на правителството, като казват, че исканията на земеделците са справедливи, както и се чудех на скодоумието на масовия слушател, който не си задава въпроса всъщност какво точно става, а крещи "Разпни го!". Но да оставим политиката на страна тези тенденции не само обогатяват определени хора те направиха зървопроизводството супер печелившо, позволиха шепа хора в страната, благодарение на държавните субсидии да натрупа капитал и да изкупува значителни количества земя - създавайки един вид латифундисти. Същевременно се съсипаха напълно родното зелечукопроизводство и животновъдството. Вноса на зеленчуци у нас от чужбина надхвърля 90 % - внасяма селскостопанска продукция от всичките си съседи - дори и от Египет при условие, че имаме идеални условия.
Актуален за нас е примера на Франция, където се създават средно големи земеделски стопанства, по-скоро еднофамилни, които имат затворен цикъл - развиват едновременно и растениевъдство и животновъдство. По този начин се създава средна класа, като значителна прослойка хора имат добро препитание, работейки именно като земеделци и получавайки евросубсидия. У нас еврофондовете не създадоха средна класа, а маса от бедни и обезземлени бачкатори, при много ниско заплащане, които не са заинтересовани да останат на село, не могат да имат и да издържат нормално деца и мултимилионери, които в крайна сметка се занимават само със собественото си обогатяване и им е любимо хоби, ако не им дадат достатъчно пари - да бутат правителства. Нито една от в момента актуалните партии не намери достатъчно сили да се пребори с тези тенденции.
Проблема е, че нашите медии са отворени към материално стимулиране и в крайна сметка, който има пари си поръчва статиите. Така системата се опорочава.
Ето това са истинските проблеми пред Севера и според мен те са решими ако има политическа воля да се работи за друг тип заетост в земеделието. но за това се иска политическа воля, каквато не се забелязва.