Това е първия български исторически сериен филм от соц. време насам
По мотиви от романа "Битието" на Владимир Зарев"
За който не го е гледал:
Много са се постарали хората. Неочаквано богатство на декори. Мебелите и къщите разкошни. Автентични декори, изпипани детайли, че даже дръжките на вратите, съдове за хранене и всякакви други дребни предмети са подбрани според епохата. Включително и дигитална корекция на Орлов мост. :-)
Е, сега има и пропуски и неточности неможе да се отрече. Но то ако беше лесно всички щяха да се хвърлят да снимат исторически. Въпреки пропуските Браво за смелостта и усърдието на целия екип!
(често се споменава Македония. На фиромци няма да им хареса )
ето и едно интервю с продуцента:
- Г-н Милошев, исторически сериал звучи доста по-трудна задача от това да разказваш за съвременността. Не поемате ли огромен риск с "Дървото на живота"?
- Риск е, разбира се. Трябва да се пресъздава реалност, епоха, което е неимоверно усилие. Използваме консултанти за всичко - дрехи, изказ, визия. А след всеки клаксон или звук от самолет по време на снимки рестартираме сцената. "Дървото на живота" изисква точност, коректност и в пъти повече работа от всичко, което сме правили до преди. Но до този момент винаги шансът и съдбата са ни помагали, надявам се да ни помогнат и сега.
- Българите са много чувствителни на тема история. Опасявате ли се от критики и обвинения в неточности?
- Да разказваш история от миналото е голяма отговорност. Защото имаме 13-вековна държава, колкото и клиширано да звучи. Разчитаме на това, че сериалът ще генерира и малко повече национално самочувствие. Че хората ще разберат, че времената никога не са били лесни. Че днес няма нужда да се вайкаме, че сме бедни и тъжни. А просто трябва да черпим сили от знанието ни за това минало, да се гордеем и да бъдем отговорни спрямо него. Затова логото на проекта е "Тяхната история е нашата история".
- Жанрово обявявате сериала като сага. Ще стигнете ли до съвремието?
- Всичко зависи от зрителите - колкото повече се харесва, толкова по-дълго ще продължи. Амбицията ни е да започнем от малко след Освобождението и да стигнем до наши дни. От гледна точка на българската история това са времена, наситени от събития и драматични обрати. Това са три Българии- царска, комунистическа и посткомунистическа.
- Какво може да кажете на този етап за сюжета?
- Главният "герой" е фамилията Вълчеви. Използваме мотиви от романа на Владимир Зарев "Битието". Действието се развива във Видин. Днес по официална статистика Видин е най-бедният град в Европа, но в началото на миналия век това е вратата на България към Европа - най-западният град, в който са нахлували мода, нрави, европейски начин на живот. И до ден днешен във Видин е вторият по големина храм след "Александър Невски" у нас.
- Ще включвате ли реални персонажи? Например Фердинанд, тъй като в началото сериалът ще се развива в годините около Независимостта.
- Фердинанд няма да присъства като конкретен персонаж. Тъй като това не е целта ни. В семейство Вълчеви има неща без епоха - любов, омраза, предателства, подлост, коварство; неща, които ни съпътстват ежедневно. Все пак тези чувства и страсти са в основата. Затова свръхзадачата ни е: ако на зрителя му хареса историята на семейството, все пак да го провокираме допълнително да се заинтересува от онова време и място. Все пак не правим урок по история или документална история, за да се фокусираме върху съдбата на решителни фигури като Фердинанд.
- Терънс Малик взе палмата на Кан с филм с такова заглавие преди две години...
- Е, нямаме нищо общо с Малик. "Дървото на живота" е заглавие метафора, което е лесно разбираемо - за това, че сме част от род, който има свои клони, корени, минало. Иска ми се хората, колкото и наивно да звучи, да си направят свое лично родословно дърво, да проучат прадядовците си, да се върнат по клоните назад. Усещането за род е хубаво и ценно.
- В ролите са Владо Карамазов, Йосиф Сърчаджиев, Валентин Ганев, Явор Милушев, Христо Шопов... Това не са актьори, които лесно и често приемат роли. Как ги убедихте?
- Горд съм, че се съгласиха. Просто им хареса проекта, застанаха зад него. Актьорският екип е страхотен и е удоволствие да ги гледаш: походката, погледа, думите, интонацията... Излъчват невероятен професионализъм и умение.
- Със сигурност ще стигнете до балканските войни и Първата световна. Ще снимате ли батални сцени?
- Много се надявам. Всичко зависи от успеха на първите серии. Малко като в риалити е - зрителят решава докъде ще стигнеш. От промо клиповете обаче съм обнадежден: първите кадри от "Дървото на живота" се радват на голяма популярност и има високи очаквания.
- Кои исторически романи четохте покрай създаването на сериала?
- Великолепни неща. "Записки по българските въстания", Иван Хаджийски, "Тютюн", тетралогията на Талев, Вера Мутафчиева... Също и прекрасните "Български хроники" на Стефан Цанев, написани по изключително увлекателен начин. Иво Андрич, любимия ми Казандзакис... Дори постоянно повтарям на екипа един цитат от Казандзакис: "Без разпятие няма възкресение". Това е запазено за моментите, в които се убиваме буквално от работа. Онзи ден главният сценарист Иван Спасов ме контрира: "Човече, не мога повече. Това не е разпятие, направо е разкъсване". Но се мъчим за добро.
- Случват ли се гафове по време на снимките?
- Постоянно. Конят хвърли каскадьора - за щастие всички мина и замина, но всички изпаднахме в шок. Често попадам и на кадри, в които някой от актьорите си е забравил ръчния часовник. Наскоро гледах сцена, в която има жена епизодик, и усещам, че нещо постоянно ме дразни. Трябваха ми два дни, за да се усетя кое не се връзва - веждите й бяха оскубани...
.
Редактирано от замах на 10.03.13 05:19.
|