Дълго време витаеше някакво очакване, че ще избрем на власт честна и отговорна партия, после такъв индивид - честен и отговорен държавник, които ще сложат ред в държавата и ще въздадат справедливост. Сега тези илюзии се разсейват за сметка на нова илюзия - ще се сменя системата, каквото и да значи това. Разбира се, това значи различно за всеки отделен човек или малка група от хора.
С малко лирично отклонение ще дам пример за реалността. Питат ме, мога ли да конструирам/направя някакво уникално изделие бързо, качествено и евтино. Казвам, мога да го направя , но само две от тези свойства едновременно и никога трите заедно.
От системата и политиците се изискват подобни характеристики на тяхното управление. Можете да ги формулирате сами и да видите, дали са съвместими.
Всъщност законите не са лоши, с малки изключения. Например:
Непосредствено след времето на голямата инфлация се предложи закон кредитите да се преизчислят в твърда валута по курс в момента на получаването им и да се изплащат по курса в момента на плащането. Според мен, разумно и справедливо. За него гласуваха само 3 (трима) народни избранници. Досещате се защо...
В началото на новия век се предложи текст към закон, да се разреши даването на провокативен подкуп (както е в Щатите) за да се стопира корупцията. Разбираемо, никакъв интерес от мнозинството народни представители...
Предишният парламент в края на съществуването си прие закон за освобождаване на държавната администрация от съдебна отговорност за взетите от нея управленски решения. Поразително, нали! Просто потресаващо.
Всяка власт идва със своите икономически фаворити, защото не би могла да участва в състезанието, наречено избори без тяхната финансова подкрепа. Това е неминуемо. Всяка власт до сега е облагодетелствувала своите фаворити, обаче без да търси отговорност на предишните за золумите им, надявайки се на взаимност от следващите. А търсенето на отговорност за престъпленията на предходните е единственият инструмент за отрезвяване на бъдещите управници. Единствено последните управляващи породиха в мен впечатлението, че се опитват да прекъснат този порочен цикъл, но усилията им се сблъскаха с административното блато и барикадираната правна система. За съжаление, световната икономическа криза и неумели икономически решения много помогнаха да се ореже бързо кредита на доверие и станахме свидетели на последните събития. Разбира се и опозицията не стоя със скръстени ръце.
Аз очаквах да бъдат ефективно наказани някои далавераджии на предишното управление, а след смяната на властта, да бъдат подгонени сегашните, дори само като отмъщение. Но сега не съм сигурен дали този процес е набрал достатъчна инерция, за да стане постоянна политика. Ако не е, оставаме си в блатото.
А иначе, ние скачахме преди 23 години и сменяхме системата. Сега го правят децата ни. Какво да правиш, животът е спирала с много малка стъпка, почти кръговрат...
|