И мнение на един професор (макар и публикувано в в. "Атака"):

- Не е ли тотално ощетяващо държавата ни концесионното споразумение между „Дънди” и правителството на ГЕРБ, в което е казано, че канадската фирма ще плаща примерна такса от 2,3% върху целия добив?

- Абсолютно ощетяване е! Това е грабеж! Да ви кажа за таксите – ярък пример в това отношение е Челопеч. Там първоначално таксата, която определи правителството на Иван Костов, е 1,5% от добитото злато и сребро. След това г-жа Шулева, неясно защо, я смъква на 0,75%. Ние обаче, българските геолози, протестирахме. Предоставям ви подписката (показва документ, б.р.), в която 27 учени сме се подписали през 2006 г. срещу това намаляване на таксата, защото това е чисто ограбване на България. Тогава на премиера Станишев му написахме, че само Челопеч може да увеличи пенсиите с 60-70%. Защото Челопеч при 1,5 милиарда тона изкопана руда има 3 милиона тона добив на златен концентрат. Направих изчисление от 2010 г., че при 1 милион добив има 1 милиард 145 милиона печалба, понеже се увеличи концентрацията на злато в рудата.

- 1 милион тона руда?

- На 1 милион добив има 1 милиард 145 милиона печалба, обаче от всички елементи. Канадците са големи хитреци. Те, в първоначалния договор от 2006 г., плащаха за добитото годишно злато, мед и сребро. Но среброто го махнаха и вече не го плащат. Сега отчитат само злато и медта.

- Там е поликомпонентно находище, има и други метали.

- Там има и други метали, даже има от най-скъпите – платиноидите. Платината например струва $ 58 милиона на тон, докато златото е 53,8 милиона.

- Въпросът е, ощетява ли тази концесия държавата?

- Абсолютно. Ние сме сега членове на Европейския съюз, никъде в ЕС не се разрешава златото да се добива от чужди компании, т.е. стратегическите ресурси на държавата да се добиват от чужди компании. Но те използват, че бяха почнали да работят преди още да влезем в Европейския съюз.

-----
Визитка:

Проф. Вълко Гергелчев е завършил Минния институт в Днепропетровск, Украйна. Защитил е редовна аспирантура в Минната академия на Санкт Петербург. Работил е като геолог, началник на рудник и главен геолог в ГОРУБСО – Кърджали. Бил е научен сътрудник и старши научен сътрудник в Геологическия институт на БАН и Научно-изследователския институт по полезни изкопаеми. Той е един от ръководителите на националната програма за проучване на златните ресурси на България и на регионални програми за проучване на злато и сребро в Източните Родопи и Западен Балкан. Издал е 125 научни труда по геология на полезните изкопаеми