Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:20 28.01.20 
Клубове/ Политика, Свят / Македония Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема … Македония е загубена за България...“
Автор o_megas (BG)
Публикувано13.02.13 08:01  



„Сърбите са упорити, а гърците - подли… Македония е загубена за България...“

29.01.2013

Две неизвестни интервюта с ген. Александър Протогеров

След арестуването на Тодор Варадинов, редактор на списание „Македонска илюстрация”, бях принуден да потърся откъде е дадено нарежданието за неговото арестуване. Първо се отправих при добре познатия ми генерал Ал. Протогеров. Срещата ни беше много сърдечна. След обикновените въпроси „Как си?”, „Какво ново?”, веднага пристъпих към интересуващия ме въпрос, който зададох прямо:

- Вие ли дадохте нареждане за арестуването на Тодор Варадинов и спирането на списанието?

- Не - аз, нито моите хора са давали подобно нареждане. Ето списанието, четох го с удоволствие и съм приготвил списък за двесте абонати.

- Тогава кой ще е?

- Вероятно хората на Иван Михайлов. Допущам, че те са, защото преди няколко дни Томалевски, който ми донесе списанието, каза, че е много доволен от списването, обаче хора от групата на Михайлов искали да се справят с теб за статията ти по повод 75-годишнината на Негово Високо Преосвещенство Максим Пловдивски. Ти не трябвало да даваш гласност на неговите спомени относно срещата му с Даме Груев, Пере Тошев и които той молил да не започват революционната борба в Македония под претекст, че скопският валия решил да ги сплаши с даване възможност на сърбите и гръцките андарти да започнат борба на противодействие. Разбира се, дядо Максим е бил прав да съветва това, то е било и със съгласието на Негово Блаженство Екзарх Йосиф.

Няма защо да се сърдим, заплашването на валията се сбъдна. Даде се ферман за назначавание Фирмилиян за скопски владика - владика на една шепа сърбомани, па и гръцките андарти почнаха да вилнеят. И наистина, създаването на Революционната организация донесе нещастие не само на българите в Македония, но и на България. Две катастрофални войни. Никой не можа да предвиди онова, което се случи, и Македония остана да робува под сръбски и гръцки ярем.

Ние всички от единия или другия лагер се бориме за свободата на македонските българи – било за автономия, било за приобщаване към Българското княжество, после царство. След Балканската война всички видяхме голямата грешка, която извършихме, и не послушахме по-умните от нас – Екзарха, па и дядо Максима, особено скопския валия.

Но, разбира се, след новото поробване на Македония не биваше да стоим със скръстени ръце. Трябваше да видим борбата срещу новите поробители. Това нещастие обаче не ни вразуми. Съществуващите в миналото противни лагери продължиха и след новата гибел.

Спомням си за една среща с Пею Яворов след войната. Той беше ужасно покрусен от новата напаст. Двама почнахме да обсъждаме възможността да спрат братоубийствата и да се дойде до съгласие за единна революционна организация, която да обедини всички дейци, било живущи в България, или във вътрешността. Яворов след като дълго ме гледа в очите, с тъга и мъка ми заяви: „Мъчно ще могат да се вразумят ония, които сами се смятат, че са призвани да бъдат водачи… а те не са малко. Колко достойни синове станаха жертва на това несъгласие. Сам и аз се борих против другите… Жалко, че Вътрешната организация и царедворското не се споразумяха да водят обща дейност и зачитане отделните личности, а се посегна с оръжие да бъдат избивани. Сега виждам и сам грешките и престъпленията, които се вършеха. Ние трябваше да се борим преди всичко, като узнахме сключения съюз между правителствата на България и Сърбия за подялбата на Македония, а не да взимаме участие във войната, която роди Междусъюзническата война, и сърбите и гърците станаха пълни господари над Македония.

- Вярно е това Яворов което казваше - му заявих аз, - обаче наша длъжност е да почнем да търсим база за споразумение.

- Не вярвам да се намери такава база, докато сами не разберем малките и големите „водачи”, които се измъкват сами, че не бива да водят братоубийствена война и да отчайват народа… От разговорите, които имам с нещастните бегълци, които постоянно идат, виждам каква покруса е вледенила душите на народа и как ни проклинат.

- Сега вече не е така. Почва нов подем за подмолна дейност.

- Сърбите са упорити, а гърците - подли… Македония е загубена за България.

- Защо си толкова песимистично настроен?

- Защото виждам как страда и българският народ от тая война, която не беше подготвена добре от нашите негодни дипломати… Не виждаш ли, генерале, че почва нова хайка за реванш, а това няма да донесе добро нито за Македония, нито за България. Сърбите са галените деца на Петербург, а гърците – на Лондон. Не виждате ли, че ние сме опетнени пред света, та дори и Карнегиевата комисия, която доказва жестокостите на сърби и гърци, няма да бъдем измити от нашето „варварство”, защото истинските варвари умеят да печелят приятели, а ние да губим и тия, които имаме.

- Значи ли от това, че трябва да стоим със скръстени ръце?

- Разбира се, не… Но аз не мога да бъда нито с едните, нито с другите. Искам да бъда и да работя за Македония и ще работя, защото аз се считам неин син и няма да се изоставя далеч от борбата за нейната свобода.

За мен стана ясно, че Яворов не принадлежи към отделните лагери и продължава да бъде един честен борец и истински революционер, който не служи на отделните разбирания за водене на борбата за освобождаване на българите от Македония и Тракия, а в съгласие с общите интереси на тая борба. И не само аз го разбирах така, а и Тодор Александров, Наум Томалевски, Пундев и др. Но все пак мнозина се мръщеха от ония, които го не познаваха, че той някак се отделяше от общото движение на борците за свободата на Македония и Тракия. А известно беше, че той се опитваше да защищава македонската кауза със статии в чуждата преса.

Може би неговото особено разбиране като честен борец се дължеше и на женитбата му с Лора Каравелова, която женитба поради виковете на г-жа Каравелова създаде известен смут всред Демократическата партия, който смут и повик не престана дори и след постигналото ги нещастие. Той беше човек и като такъв беше обичан от македонската емиграция в България и не само на мен и Тодор Александров беше удоволствие да се срещаме и говорим с него. Мнозина бяха, които не го забравяха. Но когато Лора се самоуби, той беше изоставен и малцина останаха ония, които вярваха в неговата невинност.

Аз се срещах с Яворов нещо два месеца преди да се прости с живота. Бяхме с Васил Пундев. Мъка раздра душата ми, като го гледах сляп, па и отказа му да приеме известна парична подкрепа, а знаехме, че той е в пълна нищета. И когато научих, че той наново е забил куршума в сърцето си, изтръпнах от мъка, че българският народ загуби един от най-видните си поети, а македонският българин - един от най-съвестните си и доблестни борци за неговата свобода.

Жалко, че заради женска тупурдия загина още млад и не можа да даде онова, което можеше да даде на лишения от истински поети български народ.

И спомняйки за Яворов и разговора, който имах с него, аз щях да посоча него като човек, който се отдаде всецяло в борба за свободата на македонските българи, и да изпълним неговото желание, да се постигне обединяване на всички дейци и борци за свободите на българите оттатък Вардар и Бистрица, та по тоя начин почетем неговата свята памет.

Дано бъда разбран, та и ония, които пречат за издаването на списание „Македонска илюстрация” да се съгласят да заработят в единомислие и единение, та да освободим нашите братя от сръбско и гръцко иго.



Бел.ред.: ген. Ал. Протогеров е подписал собственоръчно всеки лист от разговора в лявата страна на листовете.



Записано от Данаил Кацев-Бурски

София, 12 декември 1926 г.

Данаил Василев Кацев, с псевдоним - Бурски, е писател и журналист. Роден е на 31. 07. 1888 г. в с. Кочмаларе (Отец Паисиево), Карловско. Син е на Мария и Васил Кацеви. Майката Мария е дъщеря на поп Данаил от същото село - член на местния Революционен комитет, основан от Левски. Бурски написва 13 книги и е за определено време председател на Народния комитет "Васил Левски". Автор на една малко известна книга "Истината по предаването на Дякон Игнатий-Васил Левски" (Анкета извършена в Ловеч, 1925 г., с 6 портрета и три факсимилета), 1926 г., печатница "Бял Кръст", Курилски манастир. Чрез нея той се опитва да оправдае поп Кръстьо, като насочва съмненията към фамилията на поп Лукан.

Умира на 04. 07. 1958 г. в София. Той и Левски, според някои, са от един и същ родов корен (далечни братовчеди): прадядото на Кацев - Видул Кацата от Кочмаларе, и Кунчо Иванов, дядото на Апостола, са били братя.

Българите образуват в цяла Македония мнозинство

Разговор с кореспондента на „Nеuе Zuriсhегzеitung"

Журналистът описва в броя на вестника от 9.Х. срещата си в македонските планини с Ал. Протогеров, член на Централния комитет на ВМРО

- Какви са сега вътрешнополитическите и културни условия в Македония?

- Както под сръбска, така и под гръцка власт ни е забранено да се молим и говорим на родния си език. При едно такова културно иго, естествено, не може и да става дума за политическа свобода. Нищо чудно, че ние смятаме днешните, християнски, господари на Македония по-страшни отколкото предишните, турците, които ни осигуряваха поне свободата на вярата, езика и училището.

- Съществува ли едно единно национално съзнание и как се отнася то към България?

- Населението на Македония се състои от българи, турци, албанци, власи, евреи и пр. Има, обаче, нещо, което свързва тясно всички тия народности: страната, нейните стопански условия, традиции, нейната историческа съдба, нейният общ стремеж за свобода. Може, значи, да се говори у нас за едно единно национално съзнание така добре или зле, както в Швейцария. Българите образуват в цяла Македония мнозинство. Известно е също, че в България живеят над 300 000 македонци от българска народност. Въпреки това, нашият стремеж не е обединение на Македония с България, но нейното освобождение и самостойност. Впрочем, това е най-доброто разрешение не само за нас, но и за целия Балкан, дето Македония остава до днес спорен обект. Така че, нашата лозинка е „Македония за македонците" – едно начало, което прогласи и Гладстон. Ние работим за един съюз от народности, подобно на Швейцария. Ние очакваме от ОН /така се е наричало до Втората световна война организацията, наследена от сегашната ООН – бел. ред./ справедливост, затова и помощ. Но ние се питаме същевремено, дали ОН е всъщност един съюз от държави. Иначе трябваше да бъдат представени в него всички народности.

- Вашата Организация терористическа ли е?

- Нашата Организация не е сдружение на отделни съзаклятници, а е самото страдалческо население на Македония. Тя води борбата за свобода, тя дава жертвите. И всичко това върши от нужда за съществувание на населението.

Доказателства за това са масовите изселвания към България, Америка и другаде, както и бежанската неволя от сключването на мира. Нашата Организация не веднаж е заявявала чрез своя ръководен комитет, че е готова да се откаже от революционната си борба, щом сърбите – съответно гърците – осигурят елементарната политическа свобода.

- Как се отнасят македонците към итало-югославянския конфликт?

- Сърбите се боят от собствената си сянка и затова мислят, че който е против тях, трябва да е с враговете им. Но те трябваше да си поставят въпроса, дали подтиснатите от тях народи биха имали, при едно сблъскване между Югославия и някоя друга държава, родина, за която да влязат драговолно в борбата. Но как могат те да обичат Югославия като родина, когато не са признати нито културно, нито политически за равноправни?

- Какво ще кажете за съобщенията във вестниците за Вашето убиване?

- Знам добре, че в Сърбия, желаят моята смърт. Но защо? Ако един от нас умре, веднага се явява заместникът му. Нашата Организация съществува и действува независимо от отделни личности, както и от България. Тя не съществува никъде другаде освен в самата Македония. И тя ще живее, докато съществува там днешният терор.

Преди 9 октомври 1927 г.

Публ. във в. „Македония", № 310, 22 октомври 1927 г.; УегНаз, Македония под иго (1919-1929). Документи и свидетелства. С., 1931, с. 483-485.




Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* … Македония е загубена за България...“ o_megas   13.02.13 08:01
. * Re: … Македония е загубена за България...“ jingiby   13.02.13 08:16
. * Re: … Македония е загубена за България...“ Щъpkoт   13.02.13 08:23
. * Re: … Македония е загубена за България...“ ludo-mlado   13.02.13 08:50
. * Re: … Македония е загубена за България...“ Шишapkи   13.02.13 10:26
. * Re: … Македония е загубена за България...“ JovanDamaskin   13.02.13 15:41
. * Re: … Македония е загубена за България...“ Щъpkoт   13.02.13 15:48
. * Re: … Македония е загубена за България...“ kyдyгep   13.02.13 16:44
. * Re: … Македония е загубена за България...“ JovanDamaskin   13.02.13 17:11
. * Re: … Македония е загубена за България...“ JovanDamaskin   13.02.13 19:07
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.