Задължително четиво за Леа Коен, Анжел Вагенщайн и Еми Барух, както и за дежурните евродепутати, обичащи да кепазят собствената си държава в Брюксел:

"- Има 4 основни фактора за този успех. На първо място това е българският народ, както и вие сам отбелязахте. Такива топли и близки отношения, както между българите и евреите, не е имало в никоя друга европейска страна. Второ, много важна роля изигра българската църква. Тя цяла се надигна срещу прословутия Закон за защита на нацията, против антиеврейските мерки и, разбира се, против депортирането. Трето, в защита на евреите се надигна дори профашисткото мнозинство в българския парламент, което беше за съюз с Германия. Не забравяйте, че най-активният в това отношение депутат - Димитър Пешев, беше от същото това мнозинство.

Четвърти фактор беше цар Борис III. Вижте, царят не беше силен човек, но той разбра, че не може да бъде цар на българите, ако даде зелена улица за изпъление на българо-германското споразумение за депортацията. И 2 часа преди влаковете да тръгнат, той нареди те да бъдат спрени.

А когато се среща с Хитлер и Рибентроп в Берхтесгаден, той измисля една голяма лъжа - че много иска да изпрати евреите в Полша, но не може да го направи, понеже България остро се нуждае от работна ръка, за да строят пътища и железници. Това явно бе само търсене на претекст. Гестапо бързо констатира тази лъжа, но Борис се залепи за нея и ги спаси. Той беше твърде слаб, за да се бори за македонското и тракийското изселване, което, разбира се, стана трагична реалност."

"Освен това българските евреи запазиха много дълбоки чувства към България. Когато дойдохте, тук ни питаха: и вие ли сте бежанци? Не, казвахме, ние не избягахме от България, не сме гонени оттам, обичахме я и тя ни обичаше. Дойдохме по своя воля, за да видим и работим за нашата държава."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите