Неолиберализъмот Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене Неолиберализмът е течение в политикономията, което е за пълна или частична свобода на капиталистическите монополи, за ненамеса на държавата в дейността на предприятията и против наличието и развитието на държавната собственост.

Неолиберализмът e идеология[1] базирана на икономическия либерализъм. Идеологията е благосклонна към икономически политики базирани на неокласическите теории в икономиката, които минимализират ролята на държавата и максимализират частния бизнес сектор. Терминът "неолиберализъм" също така е започнал да има широка употреба в културните изследвания, за да опише социални, културни и политически практики и политики, които използват езика на пазарите, ефикасността, консуматорския избор, трансакционното мислене и индивидуалната автономия, за да се премести риска от правителствата и корпорациите към индивидите и да се увеличава този тип пазарна логика в една реалност на социалното и на афективните взаимоотношения.[2]

През 70-те години на ХХ век някои латиноамерикански икономисти започват да използват "неолиберализмо" (neoliberalismo), за да опишат своята програма за пазарноориентирани реформи. От 90-те години на ХХ век обаче, лявоориентирани икономисти и теоретици като Джон К. Гълбрайт, Дейвид Харви и др. употребяват термина "неолиберализъм" в пейоративен смисъл, означаващ икономическа политика, защитаваща интересите на глобалния капитал в ущърб на тези на наемния труд и обществото като цяло. Консервативните критици от своя страна отхвърлят термина "неолиберализъм" като "запазена фраза", изобретена от американските радикали, с която да омаловажат идеите на Милтън Фридман и Фридрих фон Хайек.[3] Либертарианецът Роналд Хамови асоциира термина "неолиберализъм" с националистите и утопичните социалисти, които се противопоставят на свободните пазари.[4]

Съдържание [скриване]
1 Политически импликации
2 Източници
3 Виж още
4 Външни препратки


Политически импликации [редактиране]В по-широк смисъл неолиберализмът търси да прехвърли контрола на икономиката от публичния към частния сектор,[5] заради убеждението, че ще произведе по-ефективно управление и подобри икономическото състояие на нацията.[6] Пълното изразяване на конкретни политики, защитавани от неолиберализма често се смята да е това на Джон Уилямсоновия[7] "вашингтонски консенсус," списък от политически предложения, които изглежда, че са получили консенсусно одобрение от базираните във Вашингтон международн икономически организации (като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната Банка).


Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".