|
|
| Тема |
Re: Cпасители на българските евреи [re: JovanDamaskin] |
|
| Автор |
kyмaнич (рекордьор) |
|
| Публикувано | 26.12.12 15:28 |
|
|
|
А тука: авторът Анастас Стоянов твърди, че истинският спасител на евреите е Адолф-Хайнц Бекерле, Негово превъзходителство посланикът на Третия райх… Тезата си мотивира така:
...И става безпощадно ясно: дори и да е искал, никой в България по онова време не е можел да спаси своите евреи от нацистко изтребление; както не би могъл да не изпрати войници на руския фронт: само едно по-строго подвикване откъм Хитлер-бункер, и откликът е щял да бъде слушам! Както се случва при подписването на Тристранния пакт; както се случва при преминаването на немските войски през наша територия; както се случва…Както изобщо се случва, когато си в положението на васал.
За щастие откъм Хитлер-бункер, изглежда, не са подвиквали тъй често и тъй строго нито по въпроса за участието ни във войната срещу Русия, нито по въпроса за ликвидирането на българските евреи. Още повече че с услужливите си решения и действия българското правителство, парламентът и дворецът често пъти изпреварваха необходимостта от такова подвикване. Какъвто е случаят и с така нареченото окончателно решаване на еврейския въпрос: още от края на 1940 година се предприемат серия от антисемитски законодателни мерки, докато самите нацисти сколасват с решението си за унищожаването на 11 000 000 евреи едва в началото на 1942 година.
И все пак, всичките ни (или почти!) 48 000 евреи, макар и опаковани законодателно и административно за унищожение, оцеляха. Поради что?
Сега, когато зад мен останаха голготите от преровените законодателства, съдебни и следствени дела, дневници и мемоари, свидетелства и лъжесвидетелства, аз отлично разбирам, че по онова диво време у нас е имало само един-единствен човек, който с действие или бездействие е можел да спаси от гибел българските евреи. И по зла ирония на съдбата, това е тъкмо човекът, чието предопределение е било да ги унищожи! И когото ние, пак по зла ирония на съдбата, и до ден-днешен смятаме за техен палач: Адолф-Хайнц Бекерле, посланикът на Третия райх у нас…
---
Разбира се тезата на автора е дискусионна. Все пак представя интересен поглед върху една трудно защитима теза, защото явно не се е запознал с повечето документи и свидетелства от онова време
| |
| |
|
|
|