|
Сериозна тема за размисъл...
„Нова Македония”: Победа на „удбашите” в България
17 декември 2012 | 17:41 | „Нова Македония”
Начало / Мнение
Дарко Яневски
„Искаме Македония да се присъедини към ЕС, но трябва да престанат да ни крадат историята и да започнат да се отнасят като добри съседи... Непрекъснато, от нас толкова желаните герои, които толкова много са допринесли за българската държава, биват наричани македонци... Македонците ни са най-близкият и най-приятелският народ, но няма да имат цялостна подкрепа от нас докато заснемат филми, в които ни представят като фашисти“. Така българският премиер Бойко Борисов обясни позицията на неговата държава в Брюксел, където нашият източен съсед категорично се изясни против определянето на дата за преговори с Македония. Борисов досега се смяташе за разбран български политик, който от този аспект няма някакви по-сериозни проблеми с нашата държава, но не говори много за проблема, за да не бъде нападан от политическата конкуренция. Въпреки че често пъти изглеждаше, че е съвсем противното, за което достатъчно говореше и фактът, че в неговото правителство министър беше Божидар Димитров. Все пък, накрая, изгледаше, че като рядко досега България има премиер, който не иска да долива масло в българско-македонските отношения.
Сега нещата се измениха коренно. Борисов публично ни поръча да не им крадем историята, въпреки че понятието „крадење“ не е много ясно. Това предполага, че ние сме взели нещо на българите и те вече притежават това, което е абсолютна лъжа. На същото място вече сме писали, че не ни е все едно това, че според тяхната история, че всичко на тази територия, което се е движело преди 1944 година било българско, но и че нямаме намерение заради това да се караме. Както не ни е все едно и това, че те смятат, че ни правят отстъпка с това, че биха ни позволили заедно да ги честваме празниците, свързани с хората, които те смятат за българи, а ние за македонци. На пример, костурчанецът Васил Чакаларов, един от радетелите на Илинденското въстание в Костурския край и радетел на епопеята, която е много по-славна или поне на същото ниво с крушевската. Защото въстанието там траело два месеца, а не десет дни и при това от османците били освободени два града: Клисура и Невеска.
За гърците Чакаларов е бандит, разбойник, изнасилвач и натрапник на гръцка земя. Убили го в 1913 година, отсекли му главата, сложили я на поднос и обикаляли македонските села, показвайки я и викайки: „Чакаларов е мъртъв!“.
За разлика от това, за българите Чакаларов е някоя част от историята, която е споменавана само тогава, когато ние, от тази страна на границата, ще кажем дума или две. И това в последно време, защото преди това войводата беше в черния списък и на македонската история. Българите нямат хвърлен в Костурско езеро ни овехтял карамфил за него, като спомен, защото не смеят ни да помислят за това. Същото важи и за нас. А точно този човек им дава шанс на Борисов и на онзи негов президент Плевнелиев да ни изнесат лекции за това как можем заедно да празнуваме някои личности от историята. Всичко, което трябва да направят, е да подсигурят възможност от гърците Македония и България съвместно да честват началото на Илинденското въстание в Костурско и на самото място да отбележат освобождаването на двата града. Вероятно никой не би имал нищо против на това честване прослава да присъстват и гръцкият президент Каролос Папуляс, и гръцкият премиер Андонис Самарас, ако вторият се задържи на поста до следващия август. Не би била лоша идеята там да се постави и паметник на Чакаларов, а защо не и на Лазар Поп Трайков, още един от списъка на тези, чиято глава била пресечена от гърците и разхождана на поднос.
Това би била идиличната и романтичната част от историята. Реалността е, че нито Борисов, нито Плевнелиев не смеят пред Самарас и Папуляас ни първата буква да кажат, а не да споменат името на войводата. Причината е проста. Всички революционери от този край за гърците са обикновена паплач, която е газила върху вековната гръцка земя. И българите нямат нищо против тази гръцка позиция, която открито претендира, че тяхната история за Македония от началото на 20 век е най-обикновена фалшификация. А и нашата. Защото истината може да бъде само една: или Чакаларов бил на своята земя и се борел за нейно освобождаване, не само от турското, а и от гръцкото влияние, или бил натрапник, който настоявал да им отнеме тази земя на гърците, поради, което просто му отсекли главата и на края я хвърлили на сметището. Когато сме вече на краденето на историята, българите, понеже са по-напреднали и демократически по-развити от нас, а в същото време са и добри съседи с гърците, биха могли да ни поучат, давайки ни примера от гръцките учебници чието съдържание е одобрено от българско-гръцката комисия за история.
Защото ако не стане това ще излезе, че за да скрият своята продажническа и страхлива позиция по този въпрос, от всички гръцко-македонско-български несъгласия, свързани с този човек (и със стотици други герои и събития), българите се хванаха само за това, че ние същият този човек смятаме за борец за свободата на Македония. При това, не отричайки, че за време на Балканските войни носил и униформата на българската армия и че в зависимост от обстоятелствата, освен независимост на Македония, щял да приеме неговият Костур да бъде командван и от София. Но в никакъв случай от Атина. Ето по този начин ние крадем българската история. А, да, крадем я и с това, че на Чакаларов ще му издигнем паметник, който те го нямат. Нямайки нищо против, насред София, и самите да направят това.
Борисов спомена и въпроса за Втората световна война. Може би днешните българи не чувстват, че техните предци от преди седемдесет години били фашисти. И това е разбираемо. Но има един малък проблем, който те трябва да решат. Дали в този период бяха съюзници с Адолф Хитлер или не? И какво се казва в гръцките учебници? Дали българското навлизане през 1941 година в Егейска Македония за гърците е освобождаване или окупация? Ако добросъседството между тези две страни е изградено така, че Атина признала, че съюзникът на нацистка Германия в тези години освободил Егейска Македония от гръцко робство, тогава ние няма да имаме друго избор освен да си сложим пръста на челото. Ако не, ако за гърците българите през 1941 година били окупатори, не претендирайки да сменят позицията на българската история за освободителната мисия на българската армия, тогава ръководството в София би могло поне да преглътне това и да премълчи. И да даде възможност и разумните хора от Македония да решат прекаляването, което съществува и от тази страна.
Все пък, като че ли всичко това няма много да помогне, защото с блокадата от българска страна в Брюксел става очевидно, че там, при нашия съсед, когато става дума за Македония, победа извоюва „удбашката“ структура (УДБА е югославската държавна сигурност от времето на комунизма), чиято цел не е разумност, а двата народа никога да не бъдат близки. Структура, на която никога няма да й липсва помощ от нейния македонски съюзник.
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях
© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
|
„Нова Македония”: Победа на „удбашите” в България
