Най-добрите софтуерни разработчици са българи / Политика, Свят / Македония

Най-добрите софтуерни разработчици в Google и Facebook са българи. И това не е случайно, защото страната ни има дългогодишни традиции в сектора. Още по времето на социализма България бе наричана „Силициевата долина", а ИТ индустрията започна да набира скорост, която днес бере своите плодове, се казва в коментара на БНР.

„България, която се присъедини към ЕС през 2007 г., се представя като страна, която има една от най-бързо развиващите се ИТ индустрии в Европа. Ниските цени на труда, ниските данъци и изобилието от талантливи програмисти превърнаха София в предпочитан избор за много чуждестранни компании", пише „Ню Йорк таймс".

Това е най-развитият сектор в Източна Европа. А този регион е достатъчно интересен в момента за използване на човешките ресурси в информационните и комуникационни технологии. Това логично означава, че той е един от добре развитите в световен мащаб.

Защо в България?

Данните от изследване на Българската асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/, наречено „Барометър на българската софтуерна индустрия", дават няколко интересни извода.

Първо - имаме устойчив ръст на продажбите, въпреки кризата, въпреки лошите години - казва в специално интервю Георги Брашнаров, председател на БАСКОМ. - Продажбите на софтуерни продукти и услуги нарастват с 12% през 2010 г. и с още 6 на сто през 2011. Като всички в бранша очакват тази тенденция на устойчив ръст на продажбите да се запази и през 2012 г., дори да се увеличи. Част от отговора, защо този устойчив ръст се получава в една кризисна ситуация в света и в България, е това, че компаниите от сектора успяха да завоюват доста добра експортна позиция.

Над 60% от продажбите са направени извън България, като основни пазари са страните от ЕС. Най-големият единичен пазар - над 30% от целия износ, е за САЩ.

Това, че българските компании произвеждат софтуерни продукти и услуги и успяват да намерят реализация на продукцията си в цял свят, е доказателство и за разпознаването им. Другите добри данни са свързани със заплащането и човешките ресурси. Продължава да се увеличава средната заплата в сектора. Имаме и трайна тенденция за наемане на нови хора.

Георги Брашнаров допълва, че на експертно ниво България притежава една от най-зрелите и най-добре развити софтуерни индустрии в цяла Източна Европа. Работим с колегите в Македония, Молдова, Сърбия, Черна гора. В повече от 15 страни имаме присъствие, за да помогнем на техните индустрии да се развиват и съответно да отворим пазара и за българските софтуерни компании, допълва визитната картичка на българската ИТ индустрия председателят на БАСКОМ. България продължава да бъде център в региона и е интересна за привличане на нови и стойностни западно-европейски и американски инвестиции.

Каква е следващата крачка?

Оценени сме по света, непрекъснато идват запитвания как и по какъв начин софтуерни проекти биха могли да се реализират в България - продължава разговорът с Георги Брашнаров. - Насочваме се към т.нар. екосистема за предприемачество и иновации, която да позволи профилът на нашия износ да се пренасочи от услуги към продукти. За да могат българските софтуерни компании да продават не само услугите си при разработка на софтуер, но и собствените си продукти по цял свят. Вече имаме много добри примери, за които в „Ню Йорк таймс" излезе подробна статия. Става дума за българската софтуерна компания „Телерик", която има над 100 000 клиенти в 94 страни. Това ни дава модел, по който искаме все повече български компании да се развиват. Ако това се случи, тогава наистина ще имаме сериозни доказателства, че България е не само място за развой на чужд софтуер, но и на собствени продукти. Т.е. едно от водещите места в света.

На какво се дължи този успех в ИТ сектора?

Самите компании израснаха в много „здравословна" среда, защото ИТ индустрията се развиваше без каквато и да е държавна подкрепа или субсидия - продължава Георги Брашнаров. - Фирмите пораснаха здрави и конкурентни, точно защото никой не им помогна, за разлика от съседна Румъния, където се изхарчиха огромни средства. Но когато те спряха, секторът започна да страда. Всъщност българите като специалисти са много подходящи за софтуерните фирми - иновативността и доброто образование са само част от причините, които позиционират България достатъчно добре в момента.

При условие, че средната заплата в софтуерния бранш е около 2400 лв., защо се оплакват от недостиг на кадри?

Отговорът е много прост. Бизнесът на фирмите се развива три пъти по-бързо отколкото университетите произвеждат кадри - уточнява Георги Брашнаров. - Ние сме жертва на собствения си успех, защото през последните 7-8 години развитието на бизнес процесите и увеличаването на поръчките бързо изпревари предлагането на кадри. В нашата индустрия вече сме се доближили до средноевропейските нива на заплащане, но въпреки това ние се нуждаем от много специфични и добре подготвени кадри.