|
Още от 1861 почнахме с Якима Сапунджиев народний подвиг, но го почвахме глухо. Времето още не беше сгодно; гърцизма в Охрид от векове беше се вкоренил и досега все расъл и расъл; българин българина наричаше "шоп"; българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сърбска; учени мъже уверяваха, че българите немат писмен язик; обвинителите на Миладиновци, тогава скоро наградени с ордени, беха в най-високата степен на славата си и на влиянието си.
Мислиш ли, че му е било по-лесно, отколкото на нас сега?
Всяко нещо си тежи във времето... Дали му е било по-лесно или не трудно може да се оцени от сегашна гледна точка. В някои аспекти сигурно му е било по-трудно, в други не. Какво имам предвид, в онази патриархално-консервативна българска среда, положителна за запазване на народния дух и оцеляване под робство, много силно са били ценени местните авторитети, знаеш - учители, попове, донякъде чорбаджии... Така че думата на Пърличев в много отношения е била чувана и тачена и може би му е било донякъде и по-лесно ... Относно това, че охридчани били диви шопи, може и така да се опишат сравнявайки ги през Възраждането с онзи напредничав възрожденски дух в Мизия и Тракия, дал отражение там и в сравнително по-добрата икономическа състоятелност. Македония наистина е била по-изостанала в това отношение, но тук е и ролята на народните възрожденски просветители и водачи. Очевидно в Македония те са били количествено по-малко по ред причини, напреднала гърцизация по места, относителна отдалеченост от другите български центрове и т.н. Колкото до народностните чувства, те наистина в онази епоха са били заспали и именно тук е била ролята на народните будители и просветители, онази върховна част от българската интелигенция, която да събуди и поведе народа. Не забравяй също, че от времената на Паисий Хилендарски - първият възрожденец /, а до него много малко хора са се чувствали българи изобщо/ не са минали и 30 до 50-на години, така че за масово пробуждане на българските чувства трудно може да се говори, за такова събуждане са се борили твърде малко хора, единици. Самият Пърличев минава през гърцизма. Все пак учителите възрожденци, са будели именно българския дух, а не някакъв друг. Противоречията между възрожденците от Долната и Горната България са били да си доказват кой е по-голям българин и кое местно наречие трябва да има по-голям дял в новосформиращия се граматичен правопис и правоговор/. Т.е. всички са се борили за името Бугарин - макар и леко видоизменено/, а не нещо друго, като например македонец, както твърдят днес бандата фалшификатори от Скопие.
пп
Понеже си засегнал повечко въпроси, ще ти отговоря по нататък ,като се поосвободя малко. Но има и там какво да се възрази!Редактирано от persone на 07.11.12 12:59.
|