|
Те македонците не познават собствената си култура, защото умишлено е подменяна със сръбска.
Are you kidding me? Това, което пишеш че е "тяхна култура" дали наистина е "тяхна" или просто на нас ни се иска да е така?
Хайде да четем ред по ред какво е писал Пърличев, защото май всички сме го чели, ама почтти никой не го е разбрал.
Този човек, както и много други наши възрожденци, според мен много рядко имат интелектуален паралел сред съвремениците ни. Обективността и реализмът му направо ме шокират, сравнении с "правенето на вятър с уста", в което се упражняват сегашните ни уж-народни будители. Според мен простоватия им и диалектен речник е причина да бъдат омаловажавани от днешните българи.
Още от 1861 почнахме с Якима Сапунджиев народний подвиг, но го почвахме глухо. Времето още не беше сгодно; гърцизма в Охрид от векове беше се вкоренил и досега все расъл и расъл; българин българина наричаше "шоп"; българската азбука само на трима беше известна и се наричаше сърбска; учени мъже уверяваха, че българите немат писмен язик; обвинителите на Миладиновци, тогава скоро наградени с ордени, беха в най-високата степен на славата си и на влиянието си.
Мислиш ли, че му е било по-лесно, отколкото на нас сега?
В дукяна на Ангела Групчев, който служеше как читалище, се научих на българско чтение и язик. Си помагахме взаимно: он ни изясняваше българските непонятни нам думи, а ние – нему европейските.
Изпагя, че по това време не просто е трябвало да бъде вменено българско самосъзнане на местните диваци, ами първо самото то е трябвало да бъде създадено! При фактът на вече изградени национални доктрини на сърби и гърци, е цяло чудо какво са постигнали Пърличев и другите.
Прочетохме българската история и разказвахме в училището и по къщи, дето требаше, най-потрясающите й страници и мъченическата смърт на Миладинови. Често разправяхме на учениците и на родителите им (но не всем) колко е труден елинский и колко по-сладко и по-лесно е да се учат на майчин си язик. Много псалми, преведени на македонско наречие, се четеха по църквите и вдъхваха свещен ужас на християните.
Тука те е заровен ключа за колибата, който съвремените българизатори на Македония проспиват. Пърличев не желае да вкара туземците в някаква вече съществуваща доктрина, а иска да им вмени, че сами те са нова доктрина. Това е причината за провала на сърбизма и елинизма в Македония - те се опитват да направят от македонците нещо, което те не са. Но умният Пърличев се сетил, че тъй като границите на българския национализъм още не са добре дефинирани, то може да използва това, за да вмени на местното население, нещо много гениално - не че те трябва да станат българи, а че това, което са те в момента е българин. Не им е нужно да правят каквото и да е друго, за да са българи, нито да учат търновско или одринско наречие, нито да припознават за свои герои хора, които не са чували. Достатъчно е само да бъдат това, което са. Заедно с История славянобългарска им разправяли и за Миладиновци, с очевидното внушение, че някой ден и земляците на местното население - миладиновци, ще са вписани в История славянобългарска. Уви след Освобождението границите на българския национализъм парадоксално били стеснени, като това е направено с консенсуса на едва около 40% от българите, които просто по случайност са попаднали в освободената част на България. Половината Добруджа, моравско, тимошко, Беломорска Тракия, чак до Мала Азия са загубени за каузата и оттам насетне историята я знаем. По време на балканските войни и ПСВ, българските делегации не могат да докажат, че по тези земи живеят българи и се налага присъединяването им да става силово, с рискът да бъдем обявени за агресори (което и става де). Цяло чудо, че Македония запазва предимно българския си характер чак до ВСВ.
Туй имах предвид с идеята за създаване на нова идентичност за българи и македонци или поне за разширяване на това, което днес се разбира като българска идентичност.
Когато чтецат не ми се аресваше, сам ставах чтец. Силно се богумолехме: но същевременно и работехме. Орахме ден и нощ да си приготвим почва за сеене.
Да де, ясно е, че въпреки гениалната стратегия и "тактическа дисциплина" е нужна, за да има успех.
|
Re: Апел [re: kyдyгep]
